Планетата на ветровете
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард, Татъл Лайза
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планетата на ветровете». Краткое содержание книги:
Марис го гледаше втрещено.
— Аз ще отлетя при Вал — обади се С’Рела. — Ще отнеса новините на черните летци. Нека всички дойдат. Управителят ще трябва да освободи Кол!
— Не — спря я Марис. — Не можеш. Кол е безкрил. Летците няма да го защитят.
— Но той е твой брат!
— Това не променя нещата.
— Трябва да направим нещо! — настоя С’Рела.
— Да, но не сега. Надявахме се да провокираме Управителя да удари по летците, а той нападна певците. Но след като се е случило… Двамата с Кол обсъдихме и тази възможност. — Тя погали Бари по бузата и избърса сълзите й. — Бари, трябва да заминеш.
— Не. Искам татко. Няма да тръгна без него!
— Чуй ме, Бари. Трябва да тръгнеш, преди да те хванат войниците на Управителя. Татко ти не би искал да се случи това.
— Не ме интересува — опъваше се Бари. — Не ме е грижа, че ще му хване Управителят! Искам си татко!
— Не искаш ли да летиш? — попита я Марис.
— Да летя ли? — Бари я погледна учудено.
— С’Рела ще те вземе да летите над океана. Стига да не те е страх — нали си голямо момиче. С’Рела, можеш да я вземеш, нали?
С’Рела кимна.
— Не тежи много. Вал има свои хора на Тринел. Няма да е трудно да стигнем до там.
— Е, голямо момиче ли си? — попита я Марис. — Или те е страх?
— Не ме е страх — заяви троснато Бари. Гордостта й бе накърнена. — Нали знаеш, че и татко е бил летец?
— Зная — усмихна се Марис. Спомни си ужаса, който изпитваше Кол към небето, и се помоли детето да не е наследило точно това качество.
— А ти ще спасиш ли татко?
— Да — каза Марис.
— Какво да правя, след като я отведа на Тринел? — попита С’Рела.
— Ами… ще отнесеш едно съобщение на Управителя в крепостта. Кажи му, че аз съм измислила целия този план и че аз съм накарала Кол и останалите певци да пеят тази песен. Кажи му също така, че съм готова да се предам веднага щом освободи Кол и другите.
— Марис — спря я Еван. — Той ще нареди да те обесят.
— Може би — отвърна Марис. — Готова съм да поема този риск.
— Управителят е съгласен — докладва С’Рела веднага щом се върна. — В знак на добра воля вече освободи всички певци, освен Кол. Откараха ги с кораб на Тринел, но им забраниха да се връщат на острова.
— Ами Кол?
— Позволиха ми да говоря с него. Добре е, но се безпокои за китарата си. Управителят казал, че ще го задържи три дни. Ако дотогава не отидеш в крепостта, ще го обесят.
— Тръгвам веднага — заяви Марис.
С’Рела я хвана за ръката.
— Кол ми каза да те предупредя при никакви обстоятелства да не се съгласяваш на размяна. Смята, че е твърде опасно за теб.
Марис повдигна рамене.
— Колкото за мен, толкова и за него. Разбира се, че ще отида.
— Може да се окаже клопка — предупреди я Еван. — Не бива да вярваш на Управителя. Нищо чудно да обеси и двама ви.
— Не ми остава друго, освен да рискувам. Ако не отида, Кол със сигурност ще бъде обесен.
— Не ми харесва тая работа — смръщи се Еван.
Марис въздъхна.
— Рано или късно войниците на Управителя ще ме заловят — освен ако още сега не напусна Тайос. Като се предам, ще дам възможност на Кол да се спаси. А може би ще постигна и още нещо.
— Какво повече можеш да постигнеш? — попита С’Рела. — Най-много да ви обеси и двамата.
— Обеси ли ме, ще постигнем онова, което искахме. Смъртта ми ще обедини летците.
С’Рела пребледня и прошепна:
— Не, Марис…
— Подозирах, че си намислила нещо — намеси се Еван. — Това значи била тайната част от плана ти. Решила си да се присъединиш към мъчениците.
Тя се намръщи.
— Не исках да ти го казвам, Еван. Очаквах, че може да се случи нещо подобно — още докато обмисляхме всички възможности. Сърдиш ли ми се?
— Да ти се сърдя? Не, разочарован съм. И много натъжен. Повярвах ти, когато ми каза, че искаш да живееш. Помислих си, че си ме обикнала и че аз съм ти помогнал. — Той въздъхна. — Но не си давах сметка, че вместо живота си предпочела много по-благородната смърт. Не мога да ти попреча да изпълниш замисленото. Всеки ден се боря със смъртта и никога не съм я смятал за благородна, може би защото се вглеждам в нея твърде отблизо. Вече зная, че ще получиш каквото искаш и когато умреш, певците ще напишат за теб най-хубавите си песни.
— Не искам да умра — произнесе тя едва чуто. След това се приближи към Еван и го хвана за раменете. — Погледни ме. Обичам те и искам да ми повярваш. Отивам в крепостта на Управителя, защото няма какво друго да направя. Трябва да се опитам да спася брат си и същевременно да убедя Управителя, че с летците шега не бива. Признавам, планът ми беше да го притисна, докато направи нещо глупаво. Давам си сметка, че тази игра е много опасна. Зная, че мога да умра, и че същото може да сполети и други мои приятели. Но въобще не съм мислила да умра благородно. Еван, аз искам да живея. И те обичам. Моля те, не се съмнявай в думите ми. Имам нужда от вярата ти. Винаги съм разчитала на твоята подкрепа. Зная, че Управителят може да ме убие, но се налага да поема този риск. Това е единственият начин. Заради Кол и Бари, заради Тия и летците — и заради мен. Защото трябва да разбера — наистина трябва — дали още ме бива за нещо. Че не съм оцеляла напразно. Разбираш ли ме?