Окото на тигъра
- Автор: Смит Уилбур
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ленко Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на тигъра». Краткое содержание книги:
Той обикновено пътува от ноември до февруари, често прекарвайки месец на ски в Швейцария, или се отдава на риболов в Австралия и Нова Зеландия. През лятната си почивка посещава места с толкова различна природа, каквито са Аляска и дивите райони на Африка. Към хората и първичния живот на родния си континент проявява постоянен интерес, силно отразен в романите му.
Женен е за Даниел, на която е посветил последните си деветнадесет книги.
Започна да диша. Гърдите й се надигаха и отпускаха от дълбоките вдишвания на безценния въздух и почти веднага забелязах, че силите и съзнанието й започват да се връщат. Успокоих се и започнах да отвивам клапана на единия от захвърлените апарати, останали без въздух, и го поставих на мястото на повредения от акулата.
Подишах от него в продължение на половин минута, преди да го закача на гърба на Шери, а после захапах моя шнорхел.
Вече имахме достатъчно въздух, който щеше да ни трябва по време на дългия период на декомпресия при излизането към повърхността. Коленичих с лице към Шери в амбразурата и тя ми се усмихна с изкривена усмивка край шнорхела, повдигайки палец нагоре, а аз й направих същия знак. „Щом ти си добре, и аз съм добре“, помислих си аз, сваляйки празната граната от харпуна и заменяйки я с нова от патрондаша на хълбока ми.
После отново надникнах от прикриващата ни амбразура навън към откритите води.
След като запасите от умрели риби бяха унищожени, глутницата акули сигурно беше се разпръснала. Забелязах една-две от ужасните тъмни сенки да се въртят и душат наоколо из размътената вода, но настървението им беше намаляло. Движенията им бяха много по-лениви и аз се успокоих, че вече мога да измъкна Шери навън.
Хванах я за ръката и останах изненадан, че е толкова мъничка и студена в сравнение с моята длан, а тя отговори на ласката ми, стискайки леко пръстите ми.
Посочих към повърхността и тя кимна. Изведох я от амбразурата и двамата се спуснахме край корпуса, насочвайки се бързо към безопасната скала под прикритието на бамбука.
Започнахме да се промъкваме нагоре рамо до рамо, все още държейки се за ръце и с гръб към скалата.
Светлината се усили и когато вдигнах поглед нагоре, забелязах някъде нависоко дъното на лодката. Настроението ми се повиши.
На шейсет фута дълбочина спряхме за минута, за да започнем декомпресията. Една от дебелите акули премина край нас, оплескана на петна като прасе, но не ни обърна никакво внимание и щом отмина на безопасно разстояние, наведох надолу харпуна.
Издигнахме се бавно до следващата точка на дълбочина от четирийсет фута, където престояхме две минути, за да може азотът от кръвта ни да се отдели постепенно през дробовете ни. После се издигнахме до следващата спирка на дълбочина от двайсет фута.
Надникнах през маската на Шери и тя завъртя очи, очевидно възвръщайки си смелостта и настроението. Дотук всичко вървеше гладко. Все едно, че си бяхме вкъщи и си пийвахме уиски — оставаха ни само дванайсет минути.
Лодката беше толкова близо, че ми се струваше, че мога да я докосна с харпуна. Съвсем ясно виждах кафявите лица на Чъби и Анджело, наведени през борда в очакване да ни видят как се появяваме над водата.
Отместих погледа си от тях, оглеждайки внимателно още веднъж водата около нас. Някъде в крайчеца на полезрението ми, където водата ставаше непроницаемо синя, забелязах, че нещо се движи. Преди да го видя в действителност, просто предположих, че е някаква мярнала се за малко сянка, но усетих, че отново ме изпълва мрачно предчувствие и страх.
Висях неподвижно във водата, застанал изцяло нащрек, оглеждайки се и изчаквайки да изминат последните прекалено дълги минути, които се влачеха като осакатени насекоми.
Сянката се мярна отново, вече много отчетливо, с бързо и смъртоносно движение, от което нямаше никакво съмнение, че не е от преминаваща акула албакор. Разликата е същата като между дебнеща край лагерен огън хиена и тръгнал на лов лъв.
Втората огромна бяла акула се зададе внезапно през размътените сини пластове вода. Движеше се бързо и безшумно, преминавайки на петдесет фута от нас, сякаш не ни обръщаше внимание. После се обърна рязко и премина още веднъж край нас като затворено зад решетки животно, което се върти напред-назад.
Шери се притисна в мен и аз издърпах ръката си от здравата й прегръдка. И двете ми ръце трябваше да бъдат свободни.
При следващата си обиколка акулата промени начина си на движение и започна да прави обширни кръгове напред и назад, което винаги означава, че се готви да нападне. Продължаваше да кръжи непрекъснато, с жадно прикован поглед на жълтите си очи в нас.
Вниманието ми внезапно бе отвлечено от бавно спускащите се десетина паласки с прах против акули, които се появиха над главите ни. Чъби бе забелязал грозящата ни опасност и сигурно беше изсипал през борда цялото съдържание на кутията. Едната от тях премина толкова наблизо до мен, че я хванах и я подадох на Шери.
От ръката й се разнесе синя мътилка и аз насочих вниманието си към акулата. Беше се отдръпнала малко от синия химикал, но все още кръжеше непрестанно и се хилеше отвратително.