Нишката на покварата
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9549395146
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нишката на покварата». Краткое содержание книги:
Докато новият император си мисли, че управлява Сарамир, покварата на вещерските камъни разяжда земята, отравя посевите и изражда животните. Чаросплетниците се възползват от новия си статут, за да вършат потайните си скверни дела и хвърлят в ужас цялата империя.
И тази нощ Кайку смяташе да разбере със сигурност какво бе то.
Тя се загледа в прокрадващия се ткиуратец пред нея. Когато се промъкваше така, спътникът й създаваше впечатлението, че е наполовина животно; примитивно същество, способно на шокираща жестокост. Това бе малко странно алтер его за тихия и склонен към съзерцания мъж, който ги бе придружил на връщане от Окхамба, с неговия особен мироглед и начин на мислене.
Малко пред Тсата се виждаше неголям участък, осветен от зеленикавите лъчи на Нерин. В мига, в който го зърна, спътникът й се обърна към нея, вдигайки татуираната си ръка. Младата жена веднага разбра значението на знака му. Тя нагласи пушката на гърба си и се притаи до скалната грамада вдясно от тях, напрягайки слуха си. Когато нежното гукане на Различната твар и шумоленето на лапите й се отдалечи, тя се закатери бързо по грапавата стена и само след миг вече беше на върха й. Там светкавично свали оръжието от гърба си и го насочи към дерето. Изкачването й не беше толкова тихо, колкото се бе надявала, но това нямаше голямо значение. Острилиите се ориентираха като прилепите, излъчвайки някакви вълни, които после улавяха с помощта на специалните органи в гърлото си. Това ги превръщаше в изключителни нощни ловци, ала от друга страна, ограничаваше полето на възприятията им само до пространството пред тях.
Младата жена стоеше в готовност за изстрел, ала въпреки че бе взела острилията на мушка, не натискаше спусъка. Звярът бавно се приближаваше към пролуката в скалата, където се беше притаил Тсата. Задачата на Кайку беше не да убие създанието, а се намеси единствено в случай, че се случеше най-лошото. Гърмежът на оръжието й щеше да извести всички и всичко в радиус от километри за присъствието им.
Острилиите представляваха пъргави и смъртоносни зверове, противни съчетания между бозайник и влечуго, които запазваха предимствата и на двете животински групи. По размери, костна структура и движения напомняха голяма дива котка, но кожата им бе покрита с груби, застъпващи се люспи, представляващи естествена броня. Издължените им черепи завършваха с дебела костна яка, извита леко нагоре, а челюстите им бяха лишени от устни и наподобяваха клюнове. От тъмночервените им венци се подаваха грозни зъби, чиято острота и размери бяха впечатляващи. Движеха се на четири крака, макар че можеха да се изправят и на два, докато балансираха на опашките си. Предните им крайници бяха снабдени с по един закривен нокът, с чиято помощ разкъсваха по-лесно плътта и мускулите на жертвата си. Ето защо едва ли беше за чудене, че острилиите се намираха на върха на хранителната верига в планините Тчамил, където покварата се бе просмукала дълбоко в земята. Те бяха бързи, пъргави и смъртоносни.
Също като Тсата.
Той изчака създанието да отмине процепа в скалите и тогава скочи. Съществото усети движението му с периферното си зрение и светкавично се завъртя да го посрещне, разтваряйки широко челюстите си. Татуираният мъж обаче очакваше това и се наведе рязко встрани, така че острите зъби раздраха единствено нощния въздух. Ткиуратецът заби единия край на своята кука за изкормване в протегнатата шия на острилията; звярът потръпна, ала през това време Тсата се прехвърли на гърба му, използвайки забитата си кнтха като дръжка, след което острието на втората му кука се вряза в гърлото му от другата страна. Създанието започна да се гърчи, ала мъжът вече разпаряше мускулите на врата му и раздробяваше гръбначните му прешлени сред пръски кръв и гръбначен мозък. Съвсем скоро острилията застина неподвижно. Всичко бе свършило за миг.
Кайку слезе от скалата и отиде при своя спътник. Той бе оставил настрана куките си за изкормване и бе извил главата на Различната твар така, че костната й яка да не му пречи. Безжизненото черно око на острилията отразяваше лицето му, докато ткиуратецът опипваше раздраната плът по шията на създанието.
— Откри ли го? — попита младата жена. Ръцете на спътника й бяха изцапани до лактите с кръв, която изглеждаше черна на зеленикавата лунна светлина.