Бурята на века
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-069-0
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Бурята на века». Краткое содержание книги:
Стивън Кинг
Джоана взема останалите свещи, пъха кутиите под мишница и се обръща. Сега обаче върху масата, която жените са прибрали и почистили още преди няколко часа, се вижда нещо. Нещо продълговато и тънко. Бастунът на Линож.
Джоана ахва, отново се обръща и… се озовава точно пред Линож, чието усмихнато лице се озарява от трептящото пламъче на свещта. Прилича на лице на зъл дух. Джоана отново ахва и всички свещи — в това число и запалената — изпадат от ръцете ѝ. Естествено, запалената мигом угасва и ни потапя в непрогледен мрак.
ЛИНОЖ: Здравей, Джоана Станхоуп. Доволна си, че дъртата вещица е мъртва, нали? Направих ти услуга, о, да! Ти запази лицето си безизразно, ала вътрешно танцуваше от радост. Не бързай да отричаш, защото го зная; мога да го подуша като парфюм.
Джоана започва да крещи. Миг по-късно обаче ръцете ѝ се стрелват към устата ѝ и я запушват. Над дланите ѝ виждаме очите ѝ — изпъкнали и разширени от ужас — и разбираме, че тя не е замлъкнала по своя воля…
ЛИНОЖ (с благ и нежен глас): Шшш… Шшш…
68 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА КОРИДОРА НА КМЕТСТВОТО — С МАЙК И ХАЧ.
И тук е сумрачно, защото светлината се осигурява единствено от две-три аварийни лампи, чието напрежение явно е недостатъчно, плюс няколко свещи и фенерчета… Някои от хората, насядали по столовете, си светят със запалките си. През прозорците на коридора виждаме как жените запалват свещите в заседателната зала.
СТАН ХОУПУЕЛ: Какво му стана на генератора, Майк?
ПЪРВИ ОСТРОВЕН ЖИТЕЛ: Сега до края на бурята ли няма да имаме ток?
ВТОРИ ОСТРОВЕН ЖИТЕЛ: И как ще се топлим сега? Изхвърлиха старата дървена печка преди цели три години! Още тогава им казвах, че не бива, че току-виж сме опрели до нея в сезона на виелиците, ама като не искат да слушат старите хора…
МАЙК (без да се спира): Не се тревожете, няма да имаме никакви проблеми с отоплението и осветлението. Освен това най-лошото вече мина, защото бурята ще утихне след полунощ… Нали така, Хач?
ХАЧ: Точно така. Казаха го по радиото.
Преподобният Боб Ригинс е тръгнал след Майк и Хач още в сутерена, но на стълбите е изостанал назад (човекът си има проблеми с килограмите). Сега най-сетне ги настига.
ПРЕПОДОБНИЯТ БОБ РИГИНС: Майкъл, не за отоплението и осветлението се тревожат тези хора и ти много добре го знаеш.
Майк спира и се обръща. Шепотът в коридора внезапно утихва. Ригинс е бръкнал дълбоко в раната — той говори от името на всички, изричайки гласно онова, което другите не смеят… и Майк ясно го съзнава.
ПРЕПОДОБНИЯТ БОБ РИГИНС: Когато онзи дойде, Майкъл, ще трябва да му дадем това, което иска. Отправих много молитви и такива са указанията на Господа, Отеца наш…
МАЙК: Първо ще го изслушаме и после ще решим… Става ли?
Сред хората в коридора се разнася неодобрителен ропот.
ОРВ БУЧЪР: Как можеш да говориш така, когато детето ти…
МАЙК: Защото не вярвам в празните чекове.
Той се обръща.
ПРЕПОДОБНИЯТ БОБ РИГИНС: Има време за упорство и твърдост, Майкъл, но има и време, когато трябва да отпуснем юздите и да помислим за общото благо, колкото и трудно да е това. Защото „гордостта предшества погибелта, а високомерието предхожда падението“. Светото писание, Притчи Соломонови.
МАЙК: „Отдайте кесаревото кесарю, а божието — Богу.“ Евангелие от Матей.
Преподобният Боб Ригинс се дразни, че Майк парира удара му с библейски цитат, но когато прави крачка подире му — може би за да продължи спора — Майк поклаща глава.
МАЙК: Останете тук, ако обичате. Всичко е под контрол.
ПРЕПОДОБНИЯТ БОБ РИГИНС: Знам, че мислиш така, Майкъл… но ние не сме убедени в това.
ОРВ БУЧЪР: Няма да е зле да се сетиш, че все още сме демокрация, Майкъл Андерсън! С буря или без буря!
Одобрително мърморене.