![Неспокойкото [ЛП] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/9/5/nespokojkoto-lp-download.jpg)
Неспокойкото [ЛП]
- Автор: Лукьяненко Сергей Васильевич
- Серия: Трикс (bg) #2
- Язык: болгарский
- Год: @Публикувано първо в Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Неспокойкото [ЛП]». Краткое содержание книги:
Всички се качиха в колата. Трикс седна отпред вляво, пред кръглия щурвал, също покрит с кожа. Дерик се настани вдясно от него, а Тиана седна отзад.
— Хей, тук има още много неща — притеснено възкликна Дерик. — Стрелки някакви… Да не са часовници? Но доста странни и са много. И ключ някакъв стърчи…
Трикс завъртя ключа — и колата тихо забоботи.
— Ура, ти я запали! — възторжено каза Дерик. — Леле! Получи ни се… Трикс, но ние си го представяхме малко по-различно. И защо са всички тези часовници до щурвала?
— Разбираш ли — опита се да обясни Трикс, — магията — тя е като вода.
— Мокра? — шокира се Дерик.
— Не… Тече. Винаги търси пролука. Слабо място. Ако един магьосник се опита да си представи нещо, което вече съществува някъде по света, без значение дали е в нашия свят или в друг, магията започва да хитрее. И прави не това, което е искал магьосникът, а нещо подобно, което вече съществува.
Дерик поклати глава.
— Не разбирам!
— А аз го разбрах — каза Тиана. — Магията е като хитър шивач. Поръчват му да ушие нечувано красива рокля. Самият той не може да я измисли, но веднъж някъде си е виждал каквото трябва. И го шие по памет. Сякаш сам го е измислил. Ние веднъж поръчахме такава бална рокля за мен… А на бала срещнах една стара лелка от провинцията в същата! Такъв скандал стана…
— Точно — зарадва се Трикс. — Много е подобно. Само че за да може магията така да изхитрее, трябва не само да се опише всичко, но трябва още да се назове и истинското име, с което се нарича това нещо. Излиза, че аз случайно съм улучил!
— Значи някъде по света съществува такава кола и името й е Брутална Механична Вълшебна?
— Да!
Дерик въздъхна.
— Хубаво е да си магьосник…
— Момчета, а забелязахте ли, че тук е прохладно? — неочаквано попита Тиана. — От тези дупки тук духа студен вятър!
— Магия — гордо каза Трикс. — Е… къде е тука лоста… да опитаме…
Той натисна с крак един от лостовете, стърчащи от пода — и колата бодро потегли напред. Трикс трескаво се вкопчи в кормилото, завъртя го — и колата ловко заобиколи дюната. Натискайки лоста по-силно, младият магьосник накара колата да се движи по-бързо.
— Трикс… дай малко да повъртя кормилото? — със завист помоли Дерик.
— По-късно — каза Трикс, докато с наслада набираше скорост.
— Ама, Трикс…
— Изчакай малко…
До вечерта всички успяха да покарат колата. И самият Трикс, и Дерик, и дори Тиана — при това при нея се получи не по-лошо.
Карането на невероятната кола се оказа доста лесно, въпреки че големите дюни трябваше да се заобикалят. Но самото каране през пустинята уморяваше. Окото искаше повече от пясък.
И когато привечер на хоризонта се появиха някакви руини, Трикс дори се зарадва. В този момент зад кормилото седеше Дерик, който насочи колата към тях. Колкото по-близо се приближиха към руините, толкова по-познати им изглеждаха те…
— Това е древната столица на Самаршан! — най-накрая осъзна Трикс. — Сърцето на Ада!
— Ти си бил тук? — изненада се Дерик.
— Да… тоест, не — въздъхна Трикс. Изглежда все пак трябваше да обясни на Дерик случващото се. — Виж какво… аз вече се сражавах с Прозрачния бог. Тоест, ще се сражавам… сега ще разбереш всичко. И тогава той с магия ме захвърли тук. Аз исках да се телепортирам в Дилон, но така се случи, че… като цяло, ми се получи точно обратното, призовах Тиана от Дилон. И тук, в руините, ние намерихме един джин. Той малко ни измами, но все пак ни пренесе в Дахриан. А там султанът пое властта в ръцете си, свали везира, а нас искаше да ни арестува. Избягахме и помолихме драконите за помощ. И те ни изпратиха в миналото. За да можем да изучим уменията на асасините и да победим Алхазаб. Тогава се срещнахме с теб…
— Много объркваща история — спокойно каза Дерик. — Но като цяло разбрах основното. Значи сега ти си и тук, и в Дахриан?
— Ами… — замисли се Трикс, докато изчисляваше на ум. — Всъщност аз сега съм в Босгард, в кулата на магьосник Лапад. Но вече се каня да отлетя към Самаршан с един приятел дракон! А в Дахриан те видях с баща ти…
— Значи ще се доберем до столицата — каза Дерик. — Страхотно.
— Ще се доберем — въздъхна Трикс. — Поне ти със сигурност ще се добереш. А ние — не знам… Може би Алхазаб ще ни убие, а теб ще те пусне.