700 метра под земята [bg]
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #8
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «700 метра под земята [bg]». Краткое содержание книги:
Обикаляха близо половин час, но нямаше следи от потънал самолет. Букър разрови пясъка на десетина места, отдалечавайки се бавно на изток, така че когато поемат назад към лодката да прекосят неизследвана територия.
Скоро стигнаха коралов риф, отвъд който склонът се спускаше към тясна долина. Оттатъшният край на долината бе само на стотина крачки, но дъното се спускаше поне на десетина метра под сегашната им дълбочина. Долу беше тъмно и зловещо.
Двамата се спогледаха. Сякаш бяха почувствали едновременно едно и също.
Стените на клисурата бяха тъмносиви, вулканичен камък от стеклата се и изстинала лава. Пясъкът на дъното не беше разстлан, а скупчен на малки хълмчета. Сянка премина над тях, нещо достатъчно голямо, за да запречи слънчевата светлина. Те вдигнаха едновременно глави, но не видяха нищо.
Продължиха издирването.
Като геолог Мърсър го забеляза пръв. Част от стената на каньона бе поддала, откъсвайки се от основата. Подобно свличане не беше необичайно. Това, което привлече вниманието му, бе, че скалата над мястото на свлачището е покрита с пукнатини. Той се приближи, за да я огледа по-добре. Докосна камъка и върху скалата остана дълбока диря. Камъкът бе толкова напукан, че се разпадаше при най-лекото докосване. Мърсър погледна нагоре. Разстоянието бе почти невъзможно, ала доказателството бе пред очите му. В продължение на осемдесет години върху тази скала се бяха изсипвали безброй светкавици и шокът от високоволтовото електричество, изпаряващо водата в околността, бе превърнал камъка в ронлива смес. Картина, подобна на тази, която бе видял в Афганистан, само че тук водата бе помогнала на светкавиците да причинят по-дълбоки поражения в скалата.
Бук изрисува питанка във водата. Мърсър кимна и посочи надолу.
Бук провери запасите им от въздух, погледна ръчния компютър и разтвори два пъти по пет пръста, за да каже, че имат десет минути. Мърсър отвърна с утвърдителен знак и остави на Сайкс да води надолу в каньона.
Веднага щом започнаха да се спускат температурата на водата се понижи. Двамата опипваха периодично скалата, за да се уверят, че няма, да рухне върху тях, когато стигнат дъното. Успяха да отделят малки камъчета, но нищо, което да събуди опасения. Мърсър следеше ритъма, с който се отделяха мехурчетата на Сайкс, за да го спазва.
Дъното на каньона бе безпорядъчна купчина от натрошени камъни, повечето малко по-едри от юмрук, но имаше и няколко истински канари. Двамата започнаха да разравят отломките, като внимаваха да не вдигат утайка.
Откри го Сайкс. Махна рязко с ръка, за да привлече вниманието на Мърсър. Сочеше му някакъв гладък предмет, леко извит и лъскав, сякаш покрит с облицовка. Когато плъзна длан по него, отдолу се показа тъмносив метал.
Сърцето на Мърсър подскочи. Бяха успели още при първото гмурване! Бяха открили самолета! Помогна на Бук да отмести още няколко камъка и възбудата му постепенно премина в учудване — а после и в разочарование. Не бяха открили крилото или фюзелажа на електрата. Това беше открита лодка със стоманен корпус, може би спасителна, прекарала тук десетилетия. След още няколко минути установиха, че е била пълна с торби с цимент. Хартиената опаковка отдавна се бе разпаднала и втвърдените парчета бяха полепнали по дъното на лодката.
Бук потупа Мърсър по рамото и му посочи с палец нагоре. Бяха стигнали предела и трябваше да се издигнат. Направиха две декомпресионни почивки по пътя до повърхността и изплуваха на около четвърт миля от Рори Рейс и неговата „Сува Сърпрайз“. Той ги забеляза още преди да му помахат. Вече беше свалил лодката на вода и скочи в нея. След миг от мотора се вдигна черен облак и той се понесе към тях.
Сайкс изплю регулатора от устата си.
— Никога не бива да се изоставя яхтата без човек на борда.
— Сигурно смята, че сме достатъчно близо.
— Ако го направиш във флота, ще миеш кенефите до края на службата си.
Щом ги доближи, Рейс намали скоростта и описа полукръг. Помогна на Мърсър да прехвърли борда с едно рязко дръпване на бутилката и двамата заедно издърпаха Букър вътре. Беше малко тясно за трима с екипировка, но се справиха.