700 метра под земята [bg]
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #8
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «700 метра под земята [bg]». Краткое содержание книги:
След успешно разиграната сцена с „ограбването“ на Джейсън във вашингтонското метро Мърсър и Бук се бяха прехвърлили в бунгалото на Сайкс близо до Форт Браг в Северна Каролина, където обсъдиха и съставиха списък на нещата, от които ще имат нужда по време на предстоящото пътуване. На следващата сутрин Бук тръгна по магазините, докато Мърсър се зае да търси подходящ плавателен съд от пристанището във Фиджи. Прекара часове над лаптопа на Бук и почти толкова време на телефона, докато се натъкна на капитан Рори Рейс и неговата яхта „Сува Сърпрайз“, изящен малък рибарски кораб, кръстен на името на столицата на Фиджи. Яхтата бе оборудвана с допълнителни резервоари за гориво, за да може да покрива по-големи разстояния.
Мърсър се опита да я наеме, обаче твърдоглавият австралиец заяви, че без него яхтата няма да отплава от пристанището. Рейс бе петдесетгодишен, с яркосини очи, скрити под мрежа от бръчки, покриващи цялото му широко дружелюбно лице. Посрещна ги на международното летище „Нади“ и първото, което направи впечатление на Мърсър, бе здравото му ръкостискане. А след това — веселият му смях. Едно от първите неща, които каза обаче, бе, че като ги гледал, се радвал, че не ги бил пуснал с яхтата си сами.
— Защо мислите така? — попита навъсено Бук.
— Защото познавам белята, когато я видя, а вие двамата сте си направо беля. Нещо повече, ако не се боях да изгубя парите за чартъра, щях да ви кажа да се мятате още сега на самолета, да отлетите за Хавай и да забравите завинаги за капитан Рори.
Рейс ги бе огледал още докато слизаха от самолета. Бук беше с шорти, което се оказа доста предвидливо, защото панталонът на Мърсър вече бе залепнал за краката му.
— Не зная каква ви е играта — продължи капитанът, — но не мисля, че става въпрос за археология, както казахте по телефона.
— Търсим паднал самолет — увери го Мърсър. — Честно.
— Е, ще видим.
Преди да напуснат летището Мърсър каза на Рейс, че трябва да приберат багаж от митницата. Багажът беше пратен с експресна доставка голям пакет от Щатите. Митничарят накара Мърсър да отвори пакета и сака, идващ с него, за да се увери, че съдържанието отговаря на описанието. Това обаче не отслаби подозрителността му и той прекара багажа през рентгеновото устройство, като го разглежда цяла минута, докато накрая се успокои. Както бе написано в описа, американецът бе получил двайсет килограма висококачествена медна жица, пренавита и натъпкана в кутия с размерите на охладителна чанта за пикник. Митничарят накара Мърсър да плати вносно мито и освободи пратката. Бяха я донесли двама митничари, но Бук с лекота я вдигна сам, сякаш бе стиропор.
На следващата сутрин се качиха на яхтата. Напуснаха пристанището на яхтения клуб „Роял Сува“ и скоро оставиха зад гърба си бариерния риф на Фиджи и се насочиха към открито море. Яхтата се оказа отлично оборудвана. Когато слънцето залезе, двамата пътници се изтегнаха в койките за отдавна жадувана почивка.
Мърсър се събуди призори и усети, че морето се е поразвълнувало. Все още бе слънчево, ала вятърът леко щипеше и дори неопитен моряк като него можеше да определи, че се задава буря. Той се качи на мостика. Рори Рейс седеше на руля, сложил до себе си шише вода и захапал пура между белите си зъби.
— Поспа ли?
— Когато се кача на яхта, сякаш ме хваща сънна болест — призна Мърсър. — Отплаваме ли, гушвам възглавницата.
— А твоят як приятел?
— Той е бивш военен. Обучен е да спи когато може.
— Какви сте вие двамата — наемници?
— Не. Всъщност търсим един паднал самолет. Проблемът е, че има и други заинтересувани. Пратихме ги да го дирят в грешната посока, но те са опасни и много способни типове.
— Опасни?
— Няма да те лъжа. Убиха хора, за да намерят този самолет.
— А какъв самолет всъщност търсите? Само не ми казвай, че е самолетът на Амелия Еърхарт, че ще се гръмна.
— Прибери оръжието, капитане, защото точно него търсим.
Рейс вдигна театрално ръце.
— Бог да ме пази от глупаци! Но парите са си твои, друже. И чартърът също. Ала позволи ми да съм първият, или може би последният, който ще ти каже, че тя се е изгубила на повече от хиляда мили северозападно от нас и е най-малко на шест хиляди метра под водата.
— Когато е излетяла от Нова Гвинея, тя е взела геоложки образци, които са повлияли върху навигационните системи на кораба. Двамата с Фред Нунън са се отклонили от курса десет минути след излитането, но са продължили да летят, без да го знаят. Един от най-мощните компютри на света направи изчисления и според него горивото им е свършило близо до остров Футуна, място толкова далеч от предполагаемия им курс, че никога не са ги търсили там.