![700 метра под земята [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/8/3/700-metra-pod-zemyata-bg-download.jpg)
700 метра под земята [bg]
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #8
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «700 метра под земята [bg]». Краткое содержание книги:
— Значи и вие като цял куп заблудени души търсите съкровище из Южния Пасифик?
Мърсър поклати глава.
— Преди две седмици не знаех почти нищо за Амелия Еърхарт. Но един мой приятел бе убит заради мостра от минерал, който тя е пренасяла, а хората, които го убиха, издирват останалото. Смятам да ги спра.
Двамата се измериха с погледи, преценяваха доколко всеки от тях е искрен. Накрая Рейс изсумтя:
— Какво пък, щом така казваш…
Отне им двайсет и четири часа да стигнат Футуна и Алофи, като последните осем прекараха в битка с дъжда и бурята, които щяха да направят пътуването им отвратително, дори опасно, ако не разполагаха с мощни двигатели, а трябваше да разчитат само на платната. Макар че беше сутрин, когато пристигнаха, небето беше навъсено и мрачно. Валеше дъжд, а на хоризонта проблясваха канонади от светкавици.
— Ще направим обратен завой и ще влезем в канала между двата острова. Това е най-добрата защита срещу бурята. — Рейс посегна към руля, ала Мърсър сложи ръка на китката му. — Какво има?
— Букър трябва да слезе на брега. Ще потърсим укритие след това.
— Защо?
— Имам теория, че ако самолетът на Еърхарт е в околностите на острова, над мястото, където е паднал, ще се наблюдава необичайно висока активност на светкавици. За да провери това, Букър ще проследи бурята от най-високия хълм.
— Казва се Колофау.
— Е, ти знаеш.
Букър вече беше на задната палуба под мостика. Беше размотал жицата и я беше намотал около дръжката на една метла. Носеше бойна камуфлажна униформа под пончо също в защитен цвят. Заради широкополата шапка, която висеше на гърба му върху раницата, изглеждаше странно изгърбен.
— Мърсър! — извика той през шума на приближаващата се буря.
Мърсър отиде при него и попита:
— Взе ли всичко, което ти трябва?
Бук го потупа по рамото.
— Естествено. Помогни ми с лодката и чакай да ти се обадя.
След двайсет минути радиостанцията в джоба на Мърсър изписука и Сайкс докладва:
— На позиция съм. Имам чудесна гледка към югозападния достъп за острова. На четиристотин метра височина съм и това ми осигурява отлична видимост въпреки бурята. Сега ще засека координатите и ако имаме късмет, лазерният далекомер може да проработи.
— Действай — каза само Мърсър.
Бурята продължи да бушува през целия ден и през нощта. Известно време Мърсър и Рейс се забавляваха с карти, после Мърсър помогна на капитана да прегледа двигателите в машинното. Макар че бяха в обхват, Бук по навик поддържаше старателно радиомълчание. И въпреки че Мърсър гореше от желание да го потърси, за да го осведоми колко вкусен е бил обядът, се наложи да спазва правилата на играта. Едва призори на следващия ден, когато ветровете започнаха да утихват и влажността да става поносима, Бук най-сетне се свърза.
— Готов съм за евакуация, край.
— Не и докато аз не кажа, край.
— Трябва ли да повтарям, че е време да сложим край на тази идиотщина, край.
Мърсър се разсмя.
— По доброто ти настроение да съдя ли, че тази нощ някоя местна принцеса те е навестила в бивака?
Сайкс също се разсмя.
— Не бивака ми намери тя.
Мърсър обаче нямаше търпение да чуе резултата.
— Добре де, казвай.
— На сто деветдесет и пет градуса спрямо моята позиция, не повече от пет мили от острова, място в океана, което нощес се изпържи от светкавици. Мърсър, това бе най-изумителната гледка, която съм виждал. Морето сякаш сияеше на миля наоколо, като че бе свръхзаредено с електричество и флуоресцираше като неон.
Мърсър почти извика от възторг.
— Ще купя на Джейсън каса от любимия му скоч!
— Не забравяй, че аз предпочитам бърбън.
— Може и за теб да заделя нещичко.
— Нещичко? Ей, няма уважение към работещия човек. Вдигай си задника и ела да ме прибереш. До час може да се гмурнем на мястото на катастрофата.
Капитан Рейс вече бе запалил двигателите. Яхтата заобиколи западния край на остров Алофи и продължи да следва южния бряг преди да завие към брега, където ги очакваше Букър.
Наемникът бе прибрал пончото и ризата в раницата си и сега стоеше като полугола стилизирана статуя — мускулите му се очертаваха под тъмната кожа.
— Брей! — възкликна Рейс. — Видях, че приятелят ти е як, ама пък чак толкова…