700 метра под земята [bg]

Мърсър помете с ръка дъното на отсека, за да провери дали няма още кристали, и събра няколко. Нищо чудно, че мястото на катастрофата бе привличало толкова силно светкавиците. Оскъдната изолация, използвана от Майк Дилман, отдавна бе безполезна и афинитетът към електричество, присъщ на мостра 681, бе развил пълния си потенциал. Ако някой от местните или любопитен водолаз бе обърнал внимание на този факт, то единственото, което би открил, щеше да е металната лодка на дъното и вероятно би обяснил странното явление с присъствието ѝ.

Мърсър пъхна кристалите в торбата, отдръпна се и остави на Бук да я завърже здраво. После прикрепи към нея един балон, надут достатъчно, за да я задържа в неутрална позиция. Бук показа с пръст нагоре. Мърсър на свой ред махна с ръка към фюзелажа. За да влизат в самолета, Амелия Еърхарт и Фред Нунън бе трябвало да се катерят до люка, монтиран отгоре на корпуса. Мърсър разрови с пръсти пясъка на предполагаемото място и почти веднага го откри.

Не беше сигурен какво точно иска да направи с находката си. Преди малко си бе казал, че не би искал да смущава покоя на това място, ала същевременно не можеше да удържи на порива да отвори капака. Люкът се повдигна с лекота още при първото дръпване. Видимостта в кабината, затворена близо осемдесет години, бе отлична, но Мърсър знаеше, че ако се мушне вътре, движенията му ще разместят тънкия слой утайка, покриващ всичко. Той завъртя прожектора и огледа вътрешността. Още светлина се процеждаше през слузестото покритие, полепнало върху прозорците, ала въпреки това той виждаше само неясни очертания и сянка. Малко по-навътре успя да различи останките от седалка, чиято тапицерия отдавна бе изядена от морските обитатели. На пода под нея се въргаляха копчетата от разтворилата се риза на Фред Нунън и малки купчинки слузеста кал.

От уважение към мъртвите Мърсър не смяташе да влиза в каютата, за да провери какво е останало от прочутата авиаторка. Харесваше образа, който познаваше целият свят — привлекателна и решителна палавница, усмихната, изправена пред своя самолет. Той знаеше, че това, което е останало от нея, сега се крие зад високата облегалка на пилотското кресло.

Между предната част на кабината и мястото на щурмана бе прокарана стоманена жица и той си припомни от малкото проучване, което бе направил, след като узна, че случаят се върти около Еърхарт, че това е бил начинът, по който пилотът и навигаторът са осъществявали връзка по време на полета. Бяха си предавали бележки, написани с химически молив върху дъска за писане. Той се пресегна внимателно и улови жицата. Беше леко хлъзгава, но когато я дръпна, се освободи. Подложката се бе намирала близо до Еърхарт в онези последни мигове от полета преди самолетът да се блъсне във водата и да потъне. Тя вероятно бе знаела какво ще се случи и бе имала време да обмисли това, което ще напише като последни думи, докато горивната помпа е въртяла на празно и двигателите на самолета са пресъхвали.