700 метра под земята [bg]
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #8
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «700 метра под земята [bg]». Краткое содержание книги:
Фортескю работеше вече десети час, без да почива, ако не се броеше краткото отскачане до тоалетната, за да си облекчи мехура и да гаврътне една богата на електролити и предназначена за спортисти смес. Преглеждаше фотосите, които американецът бе направил на афганистанския геод, откъдето бяха добити тези невероятни камъни. Бе виждал вече геода в серия снимки, направени от пакистански войник от групата, наета да проследи и нападне американеца в онази размирна част на страната. Нямаше никаква причина да не пропусне аномалията. Вътрешността на геода бе приблизително с размери на вана и с неравна повърхност, по която навремето бяха полепвали новообразуваните кристали. Всичко това бе толкова сложно, че наподобяваше на лице в тълпа — всеки дребен детайл се губеше в общото. При едно от първите компютърни сравнения бяха потвърдили, че топографският пейзаж е еднакъв и на двете поредици снимки, но докато ги сравняваше с невъоръжено око на два съседни монитора, Фортескю внезапно забеляза известна разлика. И веднага щом я забеляза, изруга.
— Ама ти наистина си много умен — каза високо на празната стая. — Толкова си хитър, че успя да измамиш дори моите компютри. Ха! Но не и мен!
През следващия час Жан-Робер прегледа всички изчисления, над които бе работил толкова неуморно от дни, и ги приведе в съответствие с новите данни за размерите на геода. Не разбираше само защо филтриращата програма, която бе използвал за обработка снимките на американеца, не бе засякла различието. Филтърът работеше на ниво битове: търсеше статистически аномалии или признаци за намеса, ала не бе засякъл нищо. Технологията, срещу която се бе изправил, бе наистина забележителна, но понякога това, което не може да види компютърът, го вижда човешкото око. И след около час работа той вече знаеше, че снимките, пратени от Вашингтон, са фалшифицирани.
Размерът — обемът — на геода — беше намален с 9,681 процента. В този момент Фортескю разбра, че противникът му се подиграва с него. Това бе плесница в лицето — и Фортескю с радост се хвърли в надпреварата. Още няколко часа проверява всички изчисления, като пускаше симулация след симулация с такова усърдие, че корабният инженер засече повишено потребление на енергия въпреки свръхмощния атомен двигател и се свърза с контролния център, за да се увери, че всичко е наред.
— Няма проблеми, шефе, уверявам те — отвърна Фортескю, когато телефонът на работната му станция иззвъня. — Но трябва да ме извиниш. Налага се незабавно да говоря с мосю Д’Авежан.
23.
Близките един до друг острови Футуна и Алофи едва се различаваха на хоризонта, дребни издатини върху линията, където земята срещаше небето, истински диви местенца, сякаш все още незасегнати от човешка намеса. По-големият, Футуна, се намираше вляво, когато се приближиха от юг, и бе отделен от съседа си с широк две мили канал. От тази гледна точка Алофи представляваше скалиста твърдина с вулканични хълмове, все още неизравнени от неуморната дейност на вълните и вятъра, ала по-нататък се виждаха снежнобели брегове и пясъци. Гористата част в средата на острова изглеждаше девствена и праисторическа, но капитанът им съобщи, че в джунглата има няколко плантации, отвоювани от гъстата растителност, където островитяните отглеждали тютюн и таро.
Бяха наели във Фиджи десетметрова яхта, която обаче получиха в комплект с капитана и неин собственик, бивш австралиец, казваше се Рори Рейс, отказал срещу всякаква възможна сума да им я преотстъпи за самостоятелно плаване. Яхтата разполагаше с високо мостче за удобство на любителите на риболова, задна платформа за гмуркане и спални помещения за седем души. Имаше и надуваема лодка с двигател за разходки до брега и компресор за зареждане на кислородни бутилки. Каютата на Рейс бе под мостика. Мърсър и Бук хвърляха ези-тура за по-голямата каюта на носа и Бук извади късмет. На втория ден от плаването той информира Мърсър, че леглото му е пухкаво като облаче, а Мърсър измърмори, че неговото е твърдо и мирише на крака.
Сайкс бе успял да си уреди кратка отпуска чрез комбинация от събрани почивни дни и успешната намеса на неговата приятелка Стаси. Това обаче му струва обещанието пред Стаси, че повече няма да се връща в Кабул, и уверението, че двамата с Мърсър не са тръгнали на разходка из Южния Пасифик в компанията на знойни местни красавици. Стаси харесваше Мърсър, ала това не означаваше, че вярва на него или на Бук. „Твоят бял побъркан приятел“ — така го наричаше често.