700 метра под земята [bg]

— Казах ти да не се тревожиш — подметна Рейс.

— Не съм се тревожил — отвърна Мърсър, ала си даваше сметка, че се е поддал твърде лесно на параноята.

В четири следобед Бук прецени, че азотът се е разтворил достатъчно в кръвта им, за да не създава опасност, и навлякоха отново снаряжението. Рейс вече бе откарал яхтата над мястото, където бяха открили лодката, и те трябваше само да последват веригата на котвата до дъното. Този път взеха и метален лост, за да повдигат циментовите парчета.

Спуснаха се бързо и незабавно се захванаха за работа. Светлината видимо бе намаляла, след като слънцето се бе скрило зад остров Футуна, ала видимостта оставаше отлична. По-едрите парчета цимент тежаха над трийсет килограма и изискваха доста голямо усилие, макар че ги местеха във водата. След четирийсет минути, когато Бук вече подаваше тревожни сигнали, че заради усилената работа кислородните им запаси привършват по-бързо, Мърсър успя да отмести и последния блок и установи, че на дъното на лодката има дупка колкото човешка длан. Нямаше съмнение, че е от взрив или мощен разряд, идещ отгоре.

Това, което привлече вниманието му, бе точно под отвора, чиито краища бяха обгорели, сякаш е бил пробит от светкавица. Беше нещо с гладка метална повърхност. И лъщеше като огледало. Мърсър докосна с ръка лъскавата повърхност и усети леки равномерни неравности от оребряването на крилете. Махна на Бук да се приближи и му посочи с пръст.

Букър се ококори, осъзнал, че това, което вижда, е вероятно част от крило или корпус на самолет. Погледна въпросително Мърсър. Мърсър кимна. Бяха преместили достатъчно циментови късове, за да могат да изтикат настрани потъналата лодка, но с толкова много камъни наоколо нямаше никакъв начин да я преобърнат. Сайкс обмисли проблема за миг, после даде знак на Мърсър, че е време да изплуват. Мърсър искаше да продължат работа, но трябваше да се вслуша в съвета на по-опитния си приятел.

Този път, когато се озоваха горе, можеха да се изкатерят направо на платформата за гмуркане по стълбичката, която Рейс бе спуснал.

— Кажи ми, че имаш идея — каза Мърсър веднага щом свали регулатора.

— Имам — отвърна Букър.

Рейс помогна на Мърсър да си свали бутилката.

— Какво намерихте, момчета?

— Има нещо под старата лодка — отвърна Мърсър. — Нещо изработено от алуминий.

— Самолет? — попита австралиецът.

— Най-вероятно — каза Мърсър.

— Повече от най-вероятно, мамка му — възкликна възбудено Букър. — Това е самолет, и ти го знаеш. Въпросът е как да преместим лодката. Твърде голяма е, за да я преобърнем, но може би ще успеем да я дръпнем с въже от яхтата.

— Няма проблем. Имам поне сто и петдесет метра. Не е достатъчно дебело, но може да го оплетем тройно. Това трябва да стигне.

— Идеално — каза Букър. — Утре призори се спускаме и ако имаме късмет, до обед трябва да сме свършили.