Бляскавият двор [bg]

– Недоразумение ли? – Очите на Виола се разшириха. – Недоразумение? Снощи онова момиче каза, че ще се омъжи за сина ми. А тази сутрин чуваме, че отиш­ла право в леглото на вашия син. Това наистина не ми прилича на някакво смешно недоразумение.

– Отново – каза Джас­пър – искрено съжаляваме за неудобството, кое­то това може да ви е причинило. Имате всички основания да сте разстроени.

– Разстроени със сигурност... – Уо­рън бе обзет от колебание, докато местеше поглед между мен и Сед­рик. – Но не непременно изненадани.

Дори Джас­пър се смути:

– Знаели сте?

Уо­рън посочи към Сед­рик и мен:

– Конкретно за това ли? Не, не, разбира се, че не. Но винаги се досещах, че има нещо, кое­то я възпира. Независимо от молбите ми, независимо за колко безупречна смятах логиката си... е, нищо от това не проработи. А аз все си мислех: „Каква основателна причина би могла да има да не приеме?“. Сега разбирам.

– Тя е коварна малка...

– Майко – предупреди я Уо­рън. Вежливостта му към нас я подразни, а честно казано, аз също се изненадах от поведението му. – Кажете ми, гос­по­дин Торн. Какво ще стане сега?

Джас­пър отново беше в свои води:

– Ами, първото, кое­то ще се случи, е, че ще имате върховно предимство при светското общуване с всичките момичета, кои­то са ни останали. И разбира се, ще има съществена отстъпка...

– Не – каза Уо­рън. – Имам предвид какво ще се случи с тях.

Почти виждах как зъбчатите колелца се въртят в главата на Джас­пър, докато се опитваше да измисли как най-доб­ре би могъл да се измъкне от това положение и бизнесът и репутацията му да останат незасегнати.

– Е, гос­по­дин Дойл, ние ръководим безупречно заведение. Честта и добродетелта са ценности, на кои­то държим много. Несъмнено сте чули някои непристойни преувеличения за случилото се снощи – когато истината, боя се, е много по-банална. Синът ми и тази млада дама, разбира се, планират да се оженят.

Със Сед­рик си разменихме само съвсем кратък развеселен поглед, когато Джас­пър внезапно се включи в този план.

– Колко мило – гласът на Виола бе леден. – Давате на сина си красиво опакован, бляскав подарък. При това – скъп предвид цената, коя­то се опитвахте да вземете от нас, останалите.

– А той ще плати същата – каза Джас­пър. – Тук няма привилегировано отношение, когато става въпрос за нашите момичета. Никакви подаръци. Преди да се оженят, той ще плати основната такса, коя­то всеки друг мъж би платил.

Виола изгледа слисано Сед­рик:

– А моля ви, кажете ми, млади човече, откъде ще се сдобиете с такива средства? Толкова доб­ре ли плаща баща ви?

– Много неща все още се уточняват, госпожо Дойл – отвърна Сед­рик.

Уо­рън ни отправи снизходителна усмивка:

– Е, навярно мога да им помогна да работят малко по-лесно.

От начина, по кой­то Виола завъртя рязко глава да погледне сина си, бе ясно, че това беше непланиран обрат на събитията. Никой в стаята не знаеше наистина какво да очаква, а нямах причина да вярвам, че предстои някаква безкористна постъпка въпреки усмивката, коя­то Уо­рън ми отправи.