![Дълбина в небето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/7/dlbina-v-nebeto-bg-download.jpg)
Дълбина в небето [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дълбина в небето [bg]». Краткое содержание книги:
Очакванията за богатство и морзовите сигнали от планетата Арахна, която съществува в орбитата на звездата, събуждат интереса и на още една раса — Новородените. Дългото пътуване ги отвежда до диамантените астероиди почти едновременно, преди Избухването на звездата.
С помощта на психоактивен вирус Новородените покоряват Чуенг Хо, но в битката са унищожени свръхсветлинните двигатели и половината човешки потенциал. Оцелелите са принудени да добиват ресурси от диамантените астероиди и да чакат Паяците да достигнат ерата на комуникациите през следващия светъл период.
Залогът за принудителното изгнание е висок — могъща империя и уникални технологии.
Обаче в колонията живее един Чуенг Хо, чиято истинска самоличност не е известна никому. Той може да промени хода на събитията.
По официални данни пивницата на Бени Уен, естествено, не съществуваше. Бени се настани в подходящото за целта празно пространство между два от вътрешните куполи. Двамата с баща му работеха тук през всеки свободен миг и постепенно го оборудваха с мебели, видеотапети и маса за игра на зарове при нулева гравитация. На места под купола все още личеше оголената конструкция, но и нея боядисаха във весели цветове.
Когато дойде ред неговата група да поеме Бдението, Фам Тринли прекарваше тук цялото си свободно време. А такова имаше в излишък, откакто оплеска работата със стабилизирането на L1 и Киви Лизолет стана шеф на операцията.
Ароматът на хмел и ечемик удари Фам в носа още щом прекоси прага. Облак бирена пяна прелетя край ухото му и отплува към вентилатора над вратата.
— Ей, Фам, къде беше досега, стари дяволе! Взимай стол и сядай!
Неговата обичайна компания се беше разположила под тавана на игралната зала. Фам им махна за поздрав, после се плъзна с леко движение през стаята и се намести край междинната стена. Искаше му се да е по-настрани от останалите, но помещението беше твърде тясно, за да може да се отдели на достатъчно разстояние.
Тръд Силипан прекоси стаята и се отправи към Бени, който се поклащаше над бара.
— Къде са бирата и мезето, момче? Ей, и добави една голяма за тоя военен гений тук!
Всички се разсмяха, Фам отвърна на предизвикателството само с презрително сумтене. Доста се беше постарал, за да си извоюва славата на празнодумец и самохвалко. Искаш да чуеш история за чутовна храброст — моля, само се заслушай в приказките на Фам Тринли за малко повече от стотина секунди. Ако обаче имаш достатъчно собствен опит, скоро ще разбереш, че повечето от неговите разкази са чиста измислица. Независимо дали бяха истина или плод на неговата фантазия обаче, храбрецът в тях винаги беше той. Фам се огледа. Както обикновено почти всички клиенти бяха Новородени от класата на последователите. В повечето компании обаче имаше по един-двама Чуенг Хо. Изминаха почти шест години от настъпването на Изгрева, шест години след „зверството на Дием“. За повечето от тях това означаваше около две години лично време. Оцелелите Чуенг Хо вече усвоиха новите порядки и се приспособиха към живота в колонията. Не можеше да се каже, че са напълно асимилирани, но също като Фам Тринли се превърнаха в неразделна част от Изгнанието.
Хънт Уен се отдели от бара и прекоси стаята. След себе си теглеше мрежа, пълна с бирени колби и суха храна, чиято доставка в пивницата носеше най-голям риск за Бени. Разговорите замряха, докато той раздаваше наляво и надясно благата и прибираше разменните бонове.
Фам докопа една колба пиво. Съдината беше направена от някакъв нов вид синтетика. Бени въртеше далавера с екипите, които работеха на повърхността на диамантените скали. Малкият завод за преработка на суровините поглъщаше замръзнал въздух, лед и необработени диамантени късове, а бълваше обратно полезни суровини, включително и синтетични материали, от които се изработваха колбите, мебелите, играта на зарове. Дори главната атракция на заведението — пивото, беше продукт на диамантените планини, докоснати от магическата сила на бактериите в лагера на Чуенг Хо.
Колбата му имаше разноцветен надпис от едната страна: пивница „Лед и диаманти“. Под него беше нарисувана диамантената скала, потънала в бирена пяна. Картината си я биваше и явно беше размножена от рисуван на ръка оригинал. Фам се загледа по-внимателно в сложния рисунък, после преглътна напиращите въпроси. Други щяха да ги зададат вместо него… По свой си начин.
Из помещението се разнесе бурен смях, когато Тръд и приятелите му забелязаха рисунката.
— Ей, Хънт, ти ли нарисува това?
По-възрастният от двамата Уен се ухили притеснено и кимна с глава.
— Ей, много гот! Ама не е като фокусиран художник да ти го направи, де!
— Аз пък си мислех, че си бил нещо като физик преди да се освободиш.
— Астрофизик. Но аз… вече не си спомням много за този период от живота си. Сега опитвам да правя различни неща.
Новородените продължиха да си бъбрят с Уен още няколко минути. Повечето бяха приятелски настроени и всички — с изключение на Тръд Силипан — изглеждаха доста симпатични. Фам имаше бегли спомени за Хънт Уен отпреди засадата — талантлив учен с открит и благ характер. Е, поне характерът му си беше останал същия. Хънт продължаваше да се усмихва все така широко, но сякаш се извиняваше за нещо. Приличаше на керамичен съд, който е бил счупен, после усърдно възстановен и отново влязъл в употреба, но вече твърде крехък и трошлив.