Земя на славата [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #3
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-649-1
- Переводчик: Боряна Йотова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Земя на славата [bg]». Краткое содержание книги:
Юлий събра съвета си. Морбен и Арторат също присъстваха — като съюзници. Цезар огледа всички, като за последно се спря на Адан, който го гледаше странно. Младият испанец беше превел съобщението, което беше пристигнало от Ариовистус до римската провинция, и за разлика от всички останали, знаеше какво ще каже Цезар. Юлий се зачуди дали изобщо някога е бил толкова невинен, колкото младия испанец. И да беше, бе прекалено отдавна, за да може да си го спомни.
Ариовистус не беше от лесните. Първите двама пратеници бяха върнати с възможно най-кратък отговор, който отхвърляше всякакъв интерес към Юлий и неговите легиони. Марк Антоний беше успял да внуши на Юлий необходимостта да подходи внимателно към царя, но писмата му бяха пренебрежителни и вбесяващи. В края на първия месец Цезар изчакваше само завършването на пътя, за да поведе легионите си да разбият Ариовистус, независимо дали той е приятел на Рим, или не. Въпреки това всички трябваше да видят, че полага всички усилия, за да уреди нещата по мирен начин. Знаеше, че Адан не е единственият, който праща писма в Рим. Помпей със сигурност имаше шпиони, които да го информират непрекъснато, и последното нещо, което искаше Юлий, беше Рим да го обяви за враг на държавата заради действията му. Подобно нещо съвсем не беше невъзможно, докато Помпей беше начело на сената. Несъмнено беше притиснал сенаторите до такава степен, че с едно-единствено гласуване можеше да отнеме властта на Юлий.
Седмиците минаваха бавно. Всеки ден имаше срещи с племенните водачи и Юлий им обещаваше каквото искат, стига да му позволят да мине през техните земи и да му осигурят провизии за армиите. Брут беше навлязъл в езика с нюх, който учуди и двамата, и вече беше в състояние да участва в преговорите, макар че изразите му често караха галите да се смеят до сълзи.
Юлий се усмихна на Адан, но той погледна настрана. Колкото повече време прекарваше в компанията на римския водач, толкова по-объркан се чувстваше младежът. Понякога, когато Юлий се опитваше да го предразположи, Адан усещаше огромния му личен чар и разбираше защо другите го следват. Но имаше и моменти, когато не можеше да проумее крайната безсърдечност на военачалниците, когато на съветите решаваха съдбата на милиони. Не можеше да прецени дали Юлий е толкова суров като Рений например, или наистина вярва, че навлизането на Рим в Галия е по-добър път за местните племена, отколкото всеки, който могат да намерят сами. За младия мъж това имаше значение. Ако Юлий наистина вярваше на собствените си думи за славата на цивилизацията, Адан можеше да приеме уважението, което изпитваше към него. Но ако всичко беше само игра, само благовиден предлог на завоевател, тогава беше направил най-голямата грешка в живота си, когато бе напуснал Испания, за да го последва.
— Ариовистус отново обиди моите пратеници — каза Юлий и всички се заспоглеждаха. — Въпреки че Марк Антоний изрази желание да не пренебрегвам титлата приятел, която му е била дадена, не мога да не обърна внимание на подобна наглост от страна на този цар. Съгледвачите ми докладваха за огромна армия, която се събира на границите му за ново нашествие, а аз се съгласих да опазя земите на едуените с легионите ни.
Юлий хвърли поглед към Марк Антоний, който бе забол очи в масата.
— Конницата на Морбен ще се присъедини към нашите извънредни, за което му благодаря — продължи Юлий.
Галът се усмихна малко насила.
— Тъй като Ариовистус е правил услуги на Рим в миналото, ще продължа да му изпращам вестоносци и по време на похода. Той ще има пълната възможност да се срещне с мен и да намерим мирно решение. Информирах сената за действията си и чакам отговор, макар че той може и да не пристигне преди да тръгнем.
Юлий разви една карта, направена от фина телешка кожа, затисна я с оловни тежести по краищата и всички станаха от столовете си, за да огледат земята, която се разкриваше пред тях.
— Съгледвачите са отбелязали хълмовете, приятели. Районът се нарича Алсатия. Три хиляди мили на север и запад.