Обещанието на розата
- Автор: Джойс Бренда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антон Даскалов
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Обещанието на розата». Краткое содержание книги:
Тялото му се бе стегнало и на допир приличаше на дървено.
— Какво правиш? — процеди през зъби той.
Нямаше какво да му отговори. Затова Мери плъзна ръката си по големия му бицепс, а след това притисна тялото си към неговото. Гърдите й се опряха в гърба му, бедрата й обгърнаха задните му части. Докосна с устни едно сладко петънце на шията му, точно под ухото му.
Той отскочи рязко.
— Веднага престани, госпожо. Предупреждавам те.
Гласът му звучеше сурово. Мери застина. Зачуди се дали тонът му се дължи на гнева му… или на желанието му.
— Стивън, аз съм твоята жена.
Той не каза нищо, но тя долови неспокойното му пресекливо дишане.
Мери се притисна още повече. Искаше й се да му каже, че го обича. Прокара ръка по гърдите му и след това я спусна надолу по корема. Ахна. Щръкналият му връх трепна срещу нея. Той беше дебел и набъбнал, хлъзгав и възбуден. Тялото й заликува от радост. Независимо от зейналата пропаст помежду им той я желаеше лудо.
— Стивън — прошепна тя. Шепотът й прозвуча като стон. Докато говореше, пръстите й се обвиха около него. Той си пое дъх. Беше твърд и дълъг.
— Ти си вещица — грубо през зъби просъска Стивън.
Тя забеляза, че той се бори с желанието си към нея. Не разбираше защо.
— Не, аз съм жена ти — отвърна тя. Болезненото й въодушевление я караше да постъпва безразсъдно дръзко. Помилва го, както той я беше научил. Той изохка от сподавено удоволствие. Мери почна да трепери. — Моля те, Стивън. Ела в мен, скъпи, моля те.
— Проклета да си — каза той, но се претърколи с удивителна бързина и я притисна под себе си. Мери го прегърна здраво и разтвори широко бедра, за да се нагласи към него. Половият му член я буташе, но той се беше вцепенил и не помръдваше навътре.
Погледите им се срещнаха. Неговият беше измъчен.
— Защо се бориш със себе си? — извика тя. — Защо се бориш с мен? Ела, скъпи, моля те!
Стивън помръдна. Без да каже и дума, навлезе в нея и зарови твърдата си дълга мъжественост дълбоко в тялото й. Мери изохка от удоволствие. Той се дръпна леко. Цялото му тяло потрепери, докато той се мъчеше да се овладее. После бавно, много бавно пак навлезе в нея.
Мери заплака. Никога досега не беше изпитвала подобно удоволствие. Обаче усети, че той си налага един необясним контрол. Защо?
— Стивън — задиша на пресекулки тя, — не мога да… издържа… това.
Той изстена. И контролът му се разхлаби. Мери изкрещя, когато той почна да се движи бързо, силно и безразсъдно. Отметна глава назад от възторг. Ридаеше от невероятното удоволствие. Инстинктивно усещаше, че е спечелила, въпреки че не знаеше каква е наградата.
Стивън спря и я целуна. Мери захлипа. Целувката на Стивън беше лакома и гореща. Може би не изпитваше нищо към нея, но тук в леглото тя значеше за него всичко. Целувката му я хвърли в нов екстаз и зашемети и двамата.
Стивън изръмжа тихо и гърлено. Проникна още по-дълбоко в нея, като внимаваше повече отпреди. Потопи се в пълна забрава и се отдаде без остатък на страстта си. Мери го пое охотно в себе си.
Страстта им излезе извън контрол. Любовниците се вкопчиха един в друг и се затъркаляха по леглото, като за малко не паднаха от него. Той стана на колене. Тя също. Пак се целунаха. Езиците им се сплетоха подобно на телата преди малко. Стивън я отдръпна внимателно от себе си. Тя стисна таблата на кревата. Ръцете му се плъзнаха по влажната й набъбнала женственост. Той прошепна нежно в ухото й една гальовна дума, след която произнесе нещо значително по-нецензурно. Това беше прекалено много за Мери. Когато той навлезе отзад в нея и изпълни матката й с горещото си семе, тя заплака диво от екстаз. Вълната от удоволствие я заля неудържимо, без да се оттегля от нея. След като умря и се роди отново, тя се усмихна на себе си. Още имаше надежда.
— Моля те, не ме пренебрегвай, Стивън.
Стивън лежеше по гръб. Беше се завил до кръста. Едната му ръка закриваше лицето му. Беше си възвърнал здравия разум преди известно време, но не желаеше да си дръпне ръката и да я погледне. Знаеше добре, че тя не е в състояние да види изражението на лицето му. Но нима не се бе разкрил достатъчно? Съжаляваше за всеки миг от изминалия час. Съжаляваше, че се е напил от ейла. Съзнаваше ясно, че няма как да избегне занапред подобно самоунищожително поведение.
Свали бавно ръката си. Мери седеше най-безсрамно в леглото до него. Малките й гърди бяха голи. Зърната им се бяха втвърдили от студа. Косата й се спускаше в безпорядък по раменете й. Пламъкът на свещта я обагряше в златист оттенък. Тя изглеждаше доволна като котенце, което е излапало всичкия крем. Гласът й беше съвсем обикновен, но не и усмивката й. Тя будеше най-неприлични мисли и сякаш го закачаше. Същевременно изразяваше пълно задоволство.