Играта на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на лъва». Краткое содержание книги:
Халил хвърли вестника в кошчето, взе сака си, отново надзърца през шпионката, отвори вратата и отиде право в колата си.
Запали двигателя, излезе от паркинга на „Шератон“ и се върна на шосето.
Беше 07:30, по небето нямаше нито облаче и движението не бе натоварено.
Той се насочи към търговския район, доминиран от огромен супермаркет, наречен „Уин-Дикси“. В Триполи му бяха казали, че може да намери монетни телефони на бензиностанции или край магазини, а понякога и в пощенски станции, като в Либия и Европа. Но трябваше да избягва пощите. Видя няколко автомата край входа на супермаркета и спря на почти пустия паркинг. Взе монети от сака си, пъхна един от пистолетите в джоба си, слезе от колата и се запъти към телефоните.
Погледна номерата, които бе записал, и набра първия.
Отговори му женски глас.
— „Алфа Ейвиейшън Сървисис“.
— Бих искал да наема самолет и пилот до Дейтона Бийч — каза той.
— Да, господине. За кога ви трябва?
— Имам среща в девет и тридесет в Дейтона.
— Къде сте сега?
— Обаждам се от летището в Джаксънвил.
— Добре, тогава колкото може по-бързо елате тук. Службата ние на общинското летище „Крейг“. — Знаете ли къде е?
— Не, но ще дойда с такси.
— Добре. Колко души ще пътуват, господине?
— Само аз.
— Добре… Ще желаете ли пилотът да ви върне?
— Да, но престоят ми ще е кратък.
— Добре… Не мога да ви съобщя точна цена, но е някъде около триста долара, плюс престоя. Летищните такси са за ваша сметка.
— Да, добре.
— Името ви, господине?
— Димитриос Пулос. — Той произнесе името по букви.
— Добре, господин Пулос, когато пристигнете на летището, кажете на шофьора, че сме в края на редицата от хангари откъм северната страна. Има голяма табела „Алфа Ейвиейшън Сървисис“. Можете да попитате всеки.
— Благодаря. Приятен ден.
— Подобно.
Халил затвори.
В Триполи го бяха уверили, че наемането на самолет и пилот в, Америка ставало по-лесно, отколкото на автомобил. За второто ти трябвали кредитна карта, шофьорска книжка и имало възрастова граница. Но във фирмите за чартърни самолети не задавали повече въпроси, отколкото в такси. „Американските власти не следят толкова внимателно частните полети — бе му обяснил Борис, — колкото в Либия или Русия. Няма да ти искат документи. Самият аз съм го правил много пъти. Те предпочитат да им платиш в брой, отколкото с кредитна карта. Така могат да си спестят данъците.“
Халил кимна. Пътуването му ставаше все по-лесно. Той пусна монета в телефона и набра запомнен наизуст номер.
Отговори му мъжки глас.
— „Грей Симюлейшън Софтуер“. Тук е Пол Грей.
Асад дълбоко си пое дъх.
— Господин Грей, обажда се полковник Ицхак Хурок от израелското посолство.
— А, да, очаквах да ми позвъните.
— Предупредиха ли ви от Вашингтон?
— Да, разбира се. Споменаха за девет и половина. Къде сте сега?
— В Джаксънвил. Току-що кацнах.
— А, добре, ще ви трябват около два и половина часа, за да пристигнете тук.
— На общинската аерогара ме чака чартърен самолет, а разбрах, че вие живеете на летище.
Пол Грей се засмя.
— Ами, би могло да се каже. Спрус Крийк край Дейтона Бийч. Вижте, полковник, имам идея. Мога да долетя до „Крейг“ и да ви взема с моя самолет. Ще се срещнем в чакалнята. Полетът е по-малко от час. Мога да излетя след десет минути. После ще ви върна на международното летище в Джаксънвил навреме за полета ви до Вашингтон. Какво ще кажете?
Халил не беше очаквал такова развитие на нещата и се замисли. Вече ангажирах кола до общинската аерогара и посолството е платило за самолета. Във всеки случай, наредиха ми да не приемам услуги. Нали разбирате?
— Естествено. Но когато пристигнете тук, все пак ще приемете една студена бира.
— С удоволствие.
— Добре. Проверете дали пилотът знае как да стигне до Спрус Крийк. Ако има проблеми, просто ми се обадете преди да излетите.
— Непременно.
— И когато кацнете, позвънете ми от центъра за поддръжка и зареждане на летището. Ще дойда да ви взема с количката си за голф.
— Благодаря ви. Както ви е предупредил моят колега, посещението ми е дискретно.
— А? А, да. Ясно. Сам съм.
— Добре.
— Уредил съм ви страхотно представление — каза Пол Грей.
„И аз на вас, капитан Грей.“
— С нетърпение очаквам да го видя.
Халил затвори и се върна в колата. Въведе общинското летище „Крейг“ в сателитния навигатор и излезе на шосето.
Потегли на изток от северната част на Джаксънвил, последва инструкциите на навигационната система и след двадесет минути наближи входа на аерогарата.