Играта на лъва

Халил поклати глава.

— Вече ми мина.

— Добре.

Продължиха на юг над вътрешността на Флорида. След няколко минути Асад каза:

— Сега се чувствам много по-добре.

— Наистина ли? Може би не бива да гледаш надолу. Нали разбираш? Шемет. Как е шемет на гръцки?

— Пак така. Шемет.

— Без майтап? Значи аз зная гръцки.

Той я погледна и Стейси срещна очите му.

— Само се шегувах — каза тя.

— Разбира се. — Защото ако знаеше гръцки, щеше да разбереш, че аз не зная. — Наляво — обаче недей да гледаш — е Дейтона Бийч. Можеш да видиш големите хотели на плажа. Недей да гледаш. Как се чувстваш?

— Добре съм.

— Чудесно. Започваме да се спускаме. Може малко да се пораздрусаме.

Самолетът се спусна на триста метра и турбулентността се усили.

— Как си? — попита Стейси Мол.

— Добре.

— Хубаво. Няма да стане по-зле. — Тя настрои честотата на радиостанцията и излъчи сигнала си. Разнесе се записан женски глас:

— Летище Спрус Крийк, вятър шестнайсет километра в час.

Стейси превключи на друга честота и каза:

— Спрус Крийк, тук Пайпър петнайсет. Намирам се на три километра западно от вас и се спускам към двайсет и трета писта.

— На кого говориш? — попита Халил.

— Просто съобщавам къде се намирам на другите самолети в района. Тук няма контролна кула. Спрус Крийк е на десет километра от летището в Дейтона Бийч. Минавам ниско на запад оттам, за да заобиколя радара им и да не се налага да се свързвам с тях. Разбираш ли?

Той кимна.

— Значи… никой… няма да… забележи пристигането ни, така ли?

— Не. Защо питаш?

— В моята страна се следи движението на всички самолети.

— Това е частно летище. — Тя наклони самолета и бавно започна да завива. — Селището се охранява. Нали знаеш? Ако не те посрещне някой от местните жители, нацистът на портала те кара да се сълечеш гол, за да те претърси.

Халил отново кимна. Знаеше го и тъкмо затова пристигаше със самолет.

— Преди идвах от време на време с кола на гости на моя — продължи Стейси Мол — и идиотът му с идиот понякога забравяше да предупреди нациста. Нали разбираш? Искам да кажа, след като щеше да се чу… щеше да… както и да е, нормално е да запомни, че ще дойда. Нали така? Затова винаги, когато можех, идвах със самолет. Искам да кажа, може да си убиец, но ако имаш самолет, просто си кацаш, и толкова. А бе тия би трябвало да монтират противовъздушни оръдия. Нали разбираш? И да въведат парола. Приятел или враг? Ако не знаеш паролата, откриват огън и те свалят. — Тя се засмя. — Някой ден ще пусна бомба над скапаната къща на тоя тип. Може би точно над басейна му, когато плува гол. Заедно с последното си гадже. Мъже! Божичко, писнали са ми. Не мога да живея с тях, нито без тях. Женен ли си? — Не.

— Виждаш ли онзи кънтри-клуб ей там? — след малко попита Стейси. — Игрище за голф, тенискортове, частни хангари точно до някои от къщите, басейни — тия смотльовци добре си живеят. Нали разбираш? Виждаш ли оная голяма жълта къща? Там живее един известен киноактьор, който обича сам да пилотира самолета си. Виждаш ли оная голяма бяла къща с басейна? Собственикът е нюйоркски магнат, има двумоторен самолет. Веднъж се запознах с него. Симпатяга. Евреин е. Момчетата сигурно го харесват също толкова, колкото и киноактьора. Опитвам се да открия къщата на оня другия… как се казваше?… Не се сещам, но е пилот от „Ю Ес Еъруейс“, написал е два романа… не мога да си спомня имената им… и беше приятел на моя. Искаше да ме използва за една от книгите си. Какво щеше да ми струва това? Божичко! Мъже!