Играта на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на лъва». Краткое содержание книги:
Накрая Едуард Харис, какъвто си беше джентълмен, каза:
— Благодаря ви, господин Кори. Много интересен анализ. Всъщност аналогия.
Неколцина се подсмихнаха.
— Басирал съм се на десет долара с Тед Наш, че съм прав. Искате ли да се обзаложа и с вас?
На Харис като че ли му се прищя да си тръгне, но като истински спортсмен отвърна:
— Естествено. Нека са двайсет.
— Съгласен. Дайте на господин Кьоних една двайсетачка.
Харис се поколеба, после извади парите от портфейла си и ги даде на крал Джак, който ги прибра в джоба си.
Аз направих същото.
Понякога междуведомствените съвещания са досадни, но не и когато участвам аз. Искам да кажа, мразя бюрократите, които са толкова безцветни и предпазливи, че половин час след края на срещата не можеш да си спомниш имената им. Освен това исках всички в залата да си припомнят, че сме се събрали, защото предполагаме, че Халил все още се намира в страната. Веднага щом повярваха, че е заминал, щяха да се отпуснат и да оставят другите отвъд океана Да вършат работата. От време на време трябва да се държиш малко странно, за да убедиш някого. А аз владея това изкуство.
Кьоних, който не беше глупак, каза:
— Благодаря за убедителната аргументация, господин Кори. Мисля че има петдесет процента вероятност да сте прав.
Кейт вдигна поглед от бележника си.
— Всъщност според мен господин Кори наистина е прав. — Тя се обърна към мен и за половин секунда очите ни се срещнаха.
Ако бяхме спали заедно, щях да се изчервя, но никой в тази зала, а всички бяха опитни психолози — не успя да долови нито капка посткоитално съучастничество. Божичко, предната вечер наистина бях постъпил правилно. Наистина. Нали така?
Капитан Стайн пръв наруши мълчанието й се обърна към Едуард Харис.
— Искате ли да споделите нещо с нас?
Харис поклати глава.
— Съвсем наскоро ми повериха този случай и още не съм се запознал с материалите. Вие имате повече информация от мен.
Всички си помислиха едно и също, а именно: „Глупости“. Но никой не каза нищо. Харис обаче ми рече:
— Жената се казваше Мина.
— Да. Беше ми на върха на езика.
Продължихме в тоя дух още десетина-петнайсет минути, после Кьоних си погледна часовника.
— Накрая, но не на последно място, думата ще вземе Алън.
Специален агент Алън Паркър се изправи. Беше малко нисичък за годините си, освен ако наистина не бе на петнайсет или дори на тринайсет.
— Ще бъда абсолютно откровен…
Всички изпъшкаха.
Алън като че ли се смути, после загря и се подхили.
— Ще бъда… е, на първо място, хората във Вашингтон, които искаха да направляват информационния поток…
— Говорете на английски — прекъсна го капитан Стайн.
— Моля? А… добре… хората, които искаха да държат в тайна това…
— За кого става дума? — пак се обади Стайн.
— За кого ли? Ами… някои хора от администрацията.
— Например?
— Не зная. Наистина. Но, да речем, Съветът за национална сигурност. Не ФБР.
Капитан Стайн, който ги разбираше тия неща, отбеляза:
— Директорът на ФБР е член на Съвета за национална сигурност, Алън.
— Наистина ли? Както и да е, та тези хора са решили, че е време да разкрием всичко. Не наведнъж, а постепенно в течение на следващите седемдесет и два часа. Например по една трета от онова, което знаем, на ден.
— Например днес съществителните, утре глаголите и всичко останало в сряда, така ли? — попита Стайн.
Алън се насили да се усмихне.
— Не, но имам готово изявление от три части и днес ще раздам на всички първата.
— Искаме и трите през следващите десет минути — рече капитанът. — Продължавайте.
— Моля ви, разберете, че не аз правя новините и не аз решавам кои факти да бъдат съобщени. Просто изпълнявам заповеди. Но тъй като ръководя пресцентъра, ще съм много признателен, ако хората не дават интервюта или пресконференции, без да са ги съгласували с мен. От изключително значение е медиите и публиката да са информирани, но е още по-важно да знаят само онова, което искаме ние.
Той като че ли не забелязваше никакво противоречие в думите си, което ми се стори страшно.
Алън продължи да дрънка за значението на новините като могъщо оръжие в нашия арсенал и така нататък и реших, че ще спомене нещо за това как могат да ни използват с Кейт за примамка или как ще публикуват материал за Кадафи, който тъпчел майчето на Асад, но той не засегна нито една от тези теми, а ни разказа измислици за хора, убити заради изтичане на информация, предупредени престъпници, провалени операции и всевъзможни други проблеми, сред които затлъстяване, импотентност и лош дъх.