Играта на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на лъва». Краткое содержание книги:
— Добро утро — разнесе се някакъв глас.
Той понечи да отговори, но гласът продължи без пауза и Халил Разбра, че съобщението е записано.
Както пожелахте, събуждаме ви в шест часа сутринта. Температурата днес ще е около двадесет и пет градуса, безоблачно, в късния следобед има вероятност от кратки превалявания. Приятен ден благодаря, че избрахте „Шератон“.
Той затвори и изруга. Стана от леглото и отиде в банята, като взе с Себе си двата глока. Избръсна се, изми си зъбите, използва тоалетната и взе душ, после поръси косата си със сива боя и я среса ня път, като я изсуши с монтирания на стената сешоар.
Също като в Европа, в Америка имаше много предмети на лукса много записани гласове, меки дюшеци, гореща вода и стаи без насекоми и гризачи. Такава цивилизация не можеше да създаде добри пехотинци и тъкмо затова американците бяха променили принципите на водене на война. Война с натискане на бутони. Лазерно насочвани бомби и ракети. Война на страхливци.
Мъжът, с когото щеше да се срещне днес, Пол Грей, беше един от тези страхливци и се бе превърнал в специалист по тази игра на дистанционно убиване, беше се превърнал в богат търговец на смърт. Скоро щеше да е мъртъв търговец на смърт.
Халил се върна в спалнята, легна на пода с лице към Мека и каза сутрешните си молитви. Когато свърши със задължителните, каза:
— Нека Господ днес ми даде живота на Пол Грей, а утре — живота на Уилям Садъруейт. Нека Господ ми помогне в пътуването и благослови този джихад с победа.
Асад се изправи и си облече бронираната жилетка, чиста риза и бельо и сив костюм.
После отвори телефонния указател на Джаксънвил на раздела, в който му бяха казали да търси — ЧАРТЪРНИ ПОЛЕТИ. Преписа няколко номера на един бележник, скъса листа и го прибра в джоба си.
Под вратата бяха пъхнали плик със сметката му, както и съобщение, че вестникът му е на прага. Той надникна през шпионката, не видя никого и излезе в коридора. На килимчето имаше вестник и Халил го взе.
Застана под светлината на настолната лампа и погледна първата страница. Видя две цветни снимки на самия себе си — в анфас и профил. Надписът гласеше: „Търси се Асад Халил, либиец, приблизително тридесетгодишен, височина 1,82 м, говори английски, арабски, малко френски, италиански и немски. Въоръжен и опасен.“
Отнесе вестника пред огледалото в банята и го вдигна вляво от лицето си. Сложи си бифокалните очила и погледна през обикновеното стъкло над лещите. Направи няколко гримаси, после отстъпи назад и леко завъртя глава настрани, така че да види профила ей.
Накрая остави вестника, затвори очи и мислено си представи лицето от огледалото и от снимките. Чертата, която изпъкваше най-силно, бе гърбавият му нос с раздути ноздри. Веднъж беше канал на Борис за това.
„В Америка живеят много раси — му бе отвърнал руснакът. — В някои градски райони има американци, които правят разлика между виетнамец и камбоджанец или между филипинец и мексиканец. Но когато човек произхожда от Средиземноморието, може да е израелец, египтянин, сицилианец, грък, малтиец, испанец или дори либиец. — Борис, който както винаги смърдеше на водка, се засмя на собствената си шега и прибави: — Средиземно море е свързвало древния свят — не е разделяло хората като днес, и преди Иисус и Мохамед е падало страхотно чукане.“
Халил ясно си спомняше, че ако не беше присъствал, Малик щеше да убие руснака на място. Наставникът му стоеше зад Борис и поклати глава, като в същото време прокара показалец по гърлото си.
Бившият агент от КГБ не го видя, но сигурно се сети какво прави Малик, защото рече: „О, да, пак изрекох богохулство. Нека аллах, Мохамед, Иисус и Авраам ми простят. Моите светци и пророци са дойче марки, швейцарски франкове и долари. Единственият храм, в който влизам, е женската вагина. Единственото ми свещенодействие е чукането. Господ да ми е на помощ.“
След което се разплака като жена и излезе от стаята.
В друг случай Борис му беше казал: „Един месец преди да заминеш за Америка не се показвай на слънце. Мий си лицето и ръцете с избелващ сапун, който ще ти бъде даден. В Америка по-светлата кожа е за предпочитане. Освен това, когато потъмнееш от слънцето, белезите на лицето ти се виждат по-ясно. Всъщност откъде са ти?“
„От жена“ — искрено отвърна Халил.
Руснакът се засмя и го потупа по гърба. „Значи така, мой богобоязливи приятелю, приближил си се достатъчно до жена, за да ти издере лицето. Чука ли я?“
Малик не присъстваше и Асад призна: „Да.“
„Преди или след като я чука те издра?“
„След.“
Борис се стовари на стола и се запревива от смях. „Не винаги те дерат след като си ги чукал — каза той накрая. — Виж моето лице. Опитай пак. Следващия път може да е по-добре.“