Играта на лъва

— Не. От Атина до Вашингтон.

— Ясно. Хей, не ви ли е горещо с тоя костюм? Свалете си връзката и сакото.

— Добре съм. Тук не е по-горещо от там, откъдето идвам.

— Без майтап?

— Позволете ми да взема сака.

— Няма проблем.

Стигнаха до самолета.

— Трябва ли ви сакът — попита жената, — или да го прибера в багажното отделение?

— Трябва ми. — Той прибави: — Вътре има чуплива керамика.

— Какво по-точно?

— Древни съдове. Продавам антики.

— Без майтап? Добре, ще се опитам да не сядам върху сака ви. — Тя е засмя и внимателно го остави на асфалта.

Халил погледна малкия синьо-бял самолет.

— Добре — рече Стейси Мол, — за ваша информация това е „Пайпър Чероки“. Използвам го предимно за учебни цели, но от време на време извършвам и кратки чартърни полети. Притеснява ли ви, че съм жена?

— Не. Убеден съм, че сте опитна.

— Нещо повече. Страхотна съм.

Той кимна, но усети, че отново се изчервява. Зачуди се дали има начин да убие тази безсрамница, без да излага на опасност бъдещите си планове. „Може да изпиташ желание да убиеш, когато не се налага — бе му казал Малик. — Запомни, лъвът не изпитва желание, а само потребност да убива. Всяко убийство е рисковано. С всеки следващ риск опасността се удвоява. Убивай когото трябва, но не за удоволствие или от гняв.“

— Хей — рече момичето, — изглеждате добре с цайси… с очила де.

Халил кимна.

— Благодаря.

— Всичко е готово. Предварително направих проверката. Ще тръгваме ли?

— Да.

— Страх ли ви е да летите?

Прииска му се да й каже, че е пристигнал в Америка със самолет, чиито пилоти са били мъртви, но отвърна:

— Често летя.

— Добре. — Тя скочи върху дясното крило, отвори вратата и протегна ръка. — Дайте ми сака.

Халил й го подаде и Стейси Мол го остави на задната седалка, после се наведе и посочи.

— Стъпете с левия крак на ей онова стъпало и се хванете за дръжката на корпуса. — Тя посочи скобата точно над десния прозорец.

Аз ще вляза първа — няма друга врата, — после ще се качите вие.

Асад изпълни инструкциите й. После се обърна и я погледна. Лицата им бяха само на сантиметри едно от друго и момичето му се усмихна.

— Удобно ли се настанихте?

— Да.

Той се пресегна назад и взе сака в скута си. Стейси Мол закопча колана си и му каза да направи същото. Той се подчини, без да премества сака.

— Непременно ли трябва да го държите в скута си? — попита тя.

— Докато сме във въздуха.

— Някакво лекарство ли има вътре?

„Трябва да съм близо до пистолетите си.“

— Съдовете са крехки. Може ли да ви попитам нещо? Не трябва ли да представим план за полета? Или вече сте го направили?

Момичето посочи през прозореца.

— Ние сме в юрисдикцията на Търговската камара. Нямаме нужда от план за полет.

Стейси Мол му подаде слушалки с ларингофон и той си ги сложи.

— Викам Димитриос. Как ме чуваш, Димитриос? Може ли да ти говоря на „ти“?

Халил се прокашля.

— Чувам ви.

— И аз. Така е по-добре, отколкото да надвикваме двигателя. Хей, нали може да те наричам Димитриос?