Заложникът
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложникът». Краткое содержание книги:
Съпругата на дипломат е отвлечена в Аржентина, а съпругът й е убит пред очите й. Децата им ще бъдат следващите, такова е предупреждението, ако тя не каже къде е брат й, дипломат от ООН, замесен в нечисти сделки, свързани с програмата „Петрол срещу храни“. Липсва огромна сума пари и ръце от всички краища на света се протягат, за да ги вземат. Те няма да се поколебаят нито за миг да пролеят кръвта на всеки, който се изпречи на пътя им…
— Не знаех — призна тихо Кастило. — А и той не каза нищо.
— Та стана така, че Abuela се обади на Рикардо — да те светна, гринго, че има едно изобретение, наречено телефон, което хората използват, за да кажат: „Здрасти, как си?“, а не само когато са го закъсали или искат нещо — и той отвърна: „Здравей, доня Алисия, познай кой е шеф на разследването на убийството на Джак Пачката и защитава семейството му?“ Може да не го е казал точно по този начин, но е било в този смисъл. Та нашата Abuela, на която устата й не спира, ме повика и ми каза: „Слушай, Фернандо, ти знаещ ли кой е шеф…“
— Добре де, добре. Съжалявам. Не знаех.
— И така, цялото семейство се настани пред телевизора с надеждата да види — как те наричаше Ото? — „блудния син“ в действие.
Кастило не отговори.
— Кажи, гринго, какво си я забъркал този път? С какво може да ти помогне семейството?
— Прав си — съгласи се Кастило.
— Да не би това да означава, че си голям негодник или че си в беда?
— И двете.
— В какво си се забъркал, гринго? — попита Фернандо. В гласа му прозвуча загриженост.
— В момента седя на пода в Немската болница. В леглото до мен е Бети Шнайдер…
— Какво? Тя пък какво търси в Аржентина?
— Току-що я изкараха от операционната, където извадиха три деветмилиметрови куршума от автомат „Мадсън“ от нея…
— Madre de Dios!
— Един от крака, един от челюстта и един от мястото, което лекарят евфемистично нарече „под корема“.
— Ще се оправи ли?
— Ще се оправи.
— Слава богу!
— Вината е моя. Когато агент Шнайдер е била ранена, е пътувала с моята кола от мястото, където е била на пост — къщата на семейство Мастърсън — към един бар, наречен „Канзас“, където гаджето й я чакаше. По всяка вероятност мръсниците, които са очистили Мастърсън, са нападнали въпросния автомобил с надеждата да попаднат на мен, но не се получило. Наврели дулото на автомата през прозореца и изпразнили пълнителя. Гръмнали шофьора, изключително мило момче на двайсет години, морски пехотинец, щаб-сержант Роджър Маркъм, като са му пръснали главата и междувременно са улучили Бети три пъти.
— Значи не са успели да ликвидират гаджето? — попита Фернандо. — Кой е той, по дяволите?
Кастило не отговори. След секунда Фернандо разбра.
— Не може да бъде! Кога се случи?
— Снощи. Малко след като пристигна.
— Ами! — възкликна Фернандо. — Значи си бил доста зает. — Замълча за момент, след това продължи: — С какво да помогна? Я преди това ми кажи ти как си. Кой ти пази гърба?
— Имам бодигард пехотинец — отвърна Кастило. — И Рикардо, и Джак Бритън — нали го помниш?
— Черното ченге под прикритие от Филаделфия ли?
— Да. Рикардо и Джак пазят Бети. Утре, най-късно вдругиден, ще я кача на самолет за Филаделфия. Ще се наложи да й се направи нова операция на лицето и челюстта. Дадоха ми името на най-добрия лекар. Работи в университетската болница на Пенсилвания.
— Гринго, не я качвай на граждански полет. Ако утре сутринта взема „Лиъра“…
— Сетих се за „Лиъра“. Ще ти се наложи да зареждаш поне два пъти.
— И какво от това?
— „Гълфстрийм“ на Военновъздушните сили ще стигне до Филаделфия само с едно презареждане. Освен това има болнична конфигурация. Ако искаш, изпрати „Лиъра“ във военновъздушна база „Кислър“ в Мисисипи.
— Защо пък там?
— Защото там ще откарам тялото на Мастърсън, жена му и децата. После ще ми трябва бърз превоз.
— Добре.
— Излитаме от Буенос Айрес най-късно утре на обяд, местно време. Ще пътуваме с „Глоубмастър“, което означава, че пътят ще е около десет часа. Разликата е два часа, така че ще кацнем някъде към осем, осем и половина утре вечер.
— Ще те чакам.
— Казах да изпратиш „Лиъра“.
— А аз отговорих, че ще те чакам. Има ли нещо друго, гринго?
— Нали не ми казваш така, когато децата слушат?
Фернандо се изсмя.
— Ще се моля за момичето ти, гринго.
— И Abuela да каже една молитва. Тя сигурно има повече влияние от теб.
— Пази си гърба.
Кастило стана от пода, изправи се до леглото и остана загледан в специален агент Шнайдер. След това опря гръб на стената, плъзна се надолу и набра друг номер.
Специален агент Том Макгайър от американските Тайни служби отговори на второто позвъняване.
— Четири-нула-седем-седем.
— Ти ли си, Чарли?
— Да.
— Как е Шнайдер?
— Току-що излезе от операционната. Ще се оправи. Само че е лошо ранена. Щом разрешат да пътува — или утре, или на следващия ден, — ще я изпратя във Филаделфия. На „Гълфстрийм“ на Военновъздушните сили. Това е едно от нещата, заради които са обаждам.