Заложникът
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложникът». Краткое содержание книги:
Съпругата на дипломат е отвлечена в Аржентина, а съпругът й е убит пред очите й. Децата им ще бъдат следващите, такова е предупреждението, ако тя не каже къде е брат й, дипломат от ООН, замесен в нечисти сделки, свързани с програмата „Петрол срещу храни“. Липсва огромна сума пари и ръце от всички краища на света се протягат, за да ги вземат. Те няма да се поколебаят нито за миг да пролеят кръвта на всеки, който се изпречи на пътя им…
— Има един агент от ФБР, който май ме е изпортил.
— Как така те е изпортил?
— Ти мислиш ли — въпреки че президентът лично нареди на директора да остави на мира Певснер, — че те все още се съобразяват със заповедта да не го закачат?
— Би било много глупаво от тяхна страна, но няма да се изненадам, ако не са се подчинили. Много им се иска да спипат Кенеди.
— Въпросният агент се казва Юнг. Изпратен е в посолството в Монтевидео и уж проследява прането на пари.
— Уж?
— Срещнах случайно Хауърд Кенеди…
— Той там ли е? — прекъсна го Макгайър. Дори не прикри изненадата си.
— Беше тук.
— Какво правеше?
— Каза, че бил дошъл, за да натовари пратка с произведения на изкуството за ислямския център „Крал Фейсал“, и връщал товар понита за Арабския свят.
— Странно, но тази работа ми се струва напълно законна.
— Според мен нямаше друго. Както и да е, той си замина и според мен нито той, нито Певснер имат нещо общо с цялата тази работа. Певснер иска да стане невидим, а Кенеди иска същото, което иска и Певснер, така че убийството на американски дипломат не е най-подходящият начин да останат невидими.
— Когато става въпрос за Певснер, човек никога не може да бъде сигурен.
— Както и да е, Кенеди каза, че познавал въпросния Юнг, и каза, че бил голяма клечка и едва ли работата му в Монтевидео била свързана с проследяването на пране на пари.
— Много интересно. Ще видя какво мога да изровя за него.
— Още веднъж ти благодаря, Том.
— Тъкмо се канех да ти дам съвет.
— Казвай.
— Имаш ли нещо против да позвъня на Тони Сантини и да му кажа да не те изпуска от поглед, докато си там?
— Тони е със семейство Мастърсън. Според мен трябва да остане при тях. Освен това си имам морски пехотинец за бодигард и той не ме изпуска от поглед.
— Както кажеш, Чарли. Колкото повече мисля по този въпрос, толкова повече ми се струва, че някой се опитва да ти види сметката, така че бъди много внимателен.
— Добре.
— И още нещо — сети се Макгайър. — Напълно неофициално.
— Слушам те.
— Нападателите — на Шнайдер, ако се окаже, че не си бил ти мишената — изпращат послание.
— Какво послание?
— Още не съм го измислил. Само че то може да се окаже: „Имаме начин да стигнем до вас, стига да решим, независимо от охраната, осигурена от Тайните служби.“
— Не знам, Том.
— Казах ти, че е напълно неофициално, но това не значи, че не е вярно.
— Тогава възниква още един въпрос, Том. Какво ще правим, за да осигурим безопасността на семейство Мастърсън в Мисисипи?
— Чарли, президентът ще бъде там. Тайните служби ще плъзнат из базата „Кислър“. Президентската охрана е наясно, че той е побеснял заради убийството на Мастърсън.
— Президентът няма да остане в Мисисипи.
— Така е. Ще поговоря с Джоуел да видим той какво има да казва. Друго има ли?
— Не се сещам.
— Добре, ще се видим там.
Кастило се обади на посланик Силвио и му каза, че Бети е излязла от операционната, но е все още в безсъзнание, а лекарят е разрешил да пътува на следващия или по-следващия ден.
След това се изправи отново и погледна Бети. Тя все още не бе дошла в съзнание.
Кастило се обърна към яката сестра.
— Колко още време ще бъде в това състояние? — попита той.
— Поне още час, сеньор.
— Ако се събуди, преди да се върна, кажете й, че ще дойда — нареди той.
— Добре.
Кастило извади зарядното от контакта, видя, че батерията е достатъчно заредена, докато се върне до „Фор Сийзънс“, и я пъхна в джоба си. След това излезе от стаята.
Ефрейтор Лестър Брадли от морската пехота, застанал до Джак Бритън, скочи веднага, щом видя Кастило.
Кастило погледна Бритън.
— Все още е в безсъзнание. Сестрата каза, че ще се събуди след около час. Двамата с ефрейтор Брадли отиваме да събера багажа. След това ще преместя и твоите, и нейните неща в моята стая и ще уредя сметката. Като заминем утре, ще има кой да ви смени със Солес…
— Ясно — прекъсна го Бритън.
— Докато се оправям в хотела, Брадли ще отиде да събере достатъчно дрехи за една седмица, плюс парадната униформа, ще се върне в хотела, за да ме вземе, и ще дойдем пак тук.
— Господине? — обади се Брадли.
— Какво?
— Наредено ми е да не ви оставям. И защо ми е парадната униформа?
— Защото, ефрейтор Брадли, на теб се полага тъжната задача да откараш щаб-сержант Маркъм у дома и да го погребеш.
— Не ми е казано нищо по този въпрос, господине.
— Защото никой не знае още.
— Господине, не мога да тръгна без пряка заповед.
— Току-що получи заповедта — отвърна Кастило. — Ако ще си по-спокоен, обади се на началника си и му съобщи какво съм наредил.