Заложникът

— Какво?

— Дон Фернандо?

— Si.

— Обажда се дон Карлос.

Кастило чу тежката отчаяна въздишка на Фернандо Лопес. След това Фернандо заговори:

— Чудех се кога ще благоволиш да се обадиш, гринго. Дават ви по всички телевизии.

— Моля?

— „Нашият специален пратеник в Буенос Айрес предава на живо. Аржентинците се редят търпеливо на дълги опашки пред националната катедрала, за да отдадат последна почит на Дж. Уинслоу Мастърсън…“

— Господи!

— И тъй като ти си шефът на целия цирк там, държа да ти кажа, че цял ден висим пред телевизора, само и само да зърнем чичо гринго.

Кастило чу два женски гласа. Единият предупреди:

— Не говори така пред децата, за бога!

Чарли позна гласа на Мария, съпругата на Фернандо. Вторият извика:

— Фернандо! — Жената звучеше раздразнена и тъжна. Кастило позна и този глас. Беше баба му — също и баба на Фернандо — доня Алисия Кастило.

— Докато излизаш от стаята, за да не чуе Abuela разговора, помисли внимателно над следното: споменава ли се името ми, или определението „президентски агент“, пуснали ли са снимката ми по телевизията?

Чарли чу оправданието на Фернандо.

— Нищо не чувам. Ще говоря от библиотеката.

След малко Фернандо се бе преместил.

— Казвай.

— Ти отговори на проклетия въпрос.

— Не.

— Как тогава разбра, дяволите да те вземат, че съм шефът?

Фернандо се поколеба, колкото Кастило сам да се сети за отговора.

— Ще му пръсна главата на онзи бъбрив негодник.

— Спокойно, гринго — опита се да го успокои Фернандо.

— Майната ти.

— Когато приключиш с нервните изблици, ми кажи.

— За бога, та той е федерален агент! Не би трябвало да дрънка за щяло и не щяло!

— Първо, агент е на Агенцията за борба с наркотиците.

— Пет пари не давам.

— Отначало Рикардо искаше да стане пилот. Също като героите на фамилията, Хорхе Кастило и сина му Карлос. Само че не успя да мине през цедката на медицинската комисия и реши да стане обикновен офицер от армията, също като мен. След като и там медицинската комисия не го одобри, той реши, че има и по-добър начин да служи на родината си, като постъпи в Агенцията за борба с наркотиците. На тях им трябваше колежанин, който да говори испански.

— Ти май доста знаеш за негодника.

— Естествено, че знам.

— Това пък какво трябва да означава?

— Ти май не знаеш, а? — попита Фернандо, неспособен да повярва.

— Какво трябва да знам, за бога?

— Ако проявяваше елементарен интерес към семейството си, Карлос, може би щеше да знаеш.

„Фернандо ми казва Карлос само когато е вбесен.“

— Хайде казвай.

— Abuela е кръстница на Рикардо.

— Нямах представа.

— Естествено, че нямаше. Когато майката на Рикардо почина, той беше на тринайсет… Ти на колко беше, когато майка ти почина?

— На дванайсет.

— Познай от три пъти, гринго, коя мила стара дама си спомни и прие напълно сериозно задълженията на кръстница и отгледа Рикардо Солес?