Зона 51: Сфинксът
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Сфинксът». Краткое содержание книги:
Линията беше прекъсната.
26.
Платото Гиза, Египет
1 час и 15 минути до разрушението
На два пъти се наложи Дънкан да подкрепя Муалама, иначе професорът щеше да се изтърколи надолу по стръмните стълби. Чернокожият археолог пристъпваше като парализиран, неспособен да откъсне поглед от Сфинкса в средата на подземната зала. Водени от Каджи, тримата се спуснаха долу и се подредиха точно срещу големите, блестящи очи върху лъскавото черно лице. Висока близо три метра заедно с пиедестала си, статуята между лапите на непознатото чудовище се извисяваше над тях.
Дънкан беше почти толкова смаяна, колкото и когато за първи път се озова в подземния хангар на Зона 51. И тук, както при вида на кораба-майка, се долавяше някаква затаена сила.
— Ключът. — Каджи протегна ръка.
Муалама извади скиптъра от раницата си.
— Почакайте малко… — понечи да ги спре Дънкан, но Муалама сякаш въобще не я чу, докато подаваше скиптъра на Каджи.
Старецът го пое почтително.
— Поколения наред хората от моя род са охранявали зорко пътя към Залата на познанието — произнесе тържествено той.
— И кога ви е бил отнет ключът? — попита Дънкан.
Каджи я погледна изненадано.
— Не зная — отвърна той.
Дънкан почувства, че й е дотегнало от тези двусмислени приказки и премълчани обяснения. В края на краищата Наблюдателите са знаели за скрития Сфинкс и за Залата на познанието още в най-далечни времена — така поне твърдеше Каджи — и въпреки това са го пазели в тайна, което, поне според нея, беше от полза единствено за аирлианците и техните сподвижници.
— Признай си, че не знаеш какво се крие вътре — попита неочаквано Дънкан.
— Там е Залата на познанието — отвърна Каджи.
Дънкан поклати ядосано глава.
— Чух го вече. Само че мисля, че не знаеш какво означава това.
— Старозаветният кивот — намеси се в разговора Муалама, изплувал от унеса, който го бе завладял при вида на Сфинкса. — Ето какво трябва да търсим в Залата на познанието.
— И какво по-точно представлява този кивот? — попита Дънкан.
Муалама откъсна очи от Сфинкса и дори Каджи престана да се блещи в скиптъра. Дънкан най-сетне бе привлякла вниманието им. Тя посочи Сфинкса.
— Забравете това, което са ви втълпявали в главите. Забравете легендите. Истината е, че никой от вас не знае какво правим тук. Аз също. — Тя докосна с пръст гърдите на Каджи. — Мисля, че се опитваш да ни измамиш. Не, сигурна съм в това. И той го знае. — Тя кимна към Муалама. — Само че е прекалено завладян от страстта си, за да ти попречи. Веднага щом ти дадем ключа и отвориш Залата, ще се погрижиш да не излезем никога оттук. Ах, вие, Наблюдатели — произнесе презрително тя и махна с ръка. — Нима смятате, че сте надхитрили „Мисията“? Отдавна се движите с няколко крачки назад. Нямате право да стоите отстрани и да следите безпристрастно всичко, което става, защото примирието между Артад и Аспасия отново е нарушено. Един от вашите го разбра, още когато установи първите признаци на Черната смърт в едно село край Амазонка. — Дънкан бръкна в джоба на сакото си и извади блестящ пръстен. — Ето, това е неговият пръстен. Той беше Наблюдател, но преди да умре, избра на чия страна да застане. Време е да го сториш и ти. Време е всички Наблюдатели да защитят онова, за което са работили поколения преди тях.
Тя измъкна 9-милиметровия пистолет, който Търкот й бе дал и го опря до бедрото си.
— Уморих се да съм пионка в чужди игри. Сега аз ще подавам темпото в играта. Хайде, отваряй. Искам да видя какво има там.
Каджи протегна ръка и взе пръстена от нея. Огледа го, на светлината от изкуственото слънце и забеляза пирамидата с окото върху лицевата му страна.
— Това наистина е знакът на уаджетите — потвърди той.
— Хайде, отваряй Залата — настояваше Дънкан.
— Момент… — Каджи вдигна ръка и завъртя глава. — Някой е проникнал в Пътя на Росту.
— Откъде знаеш? — попита Муалама.
— Усещам го. — За миг върху лицето на стареца пробяга неразгадаемо изражение. — Те са взели сина ми за заложник.
— Ето ти я и „Мисията“ — въздъхна Дънкан. — Избирай — нас ли ще пуснеш в Залата, или тях? Във всеки случай, няма да можеш да спасиш сина си и родът на уаджетите ще бъде прекъснат.
Каджи се извъртя и доближи статуята между лапите на Черния сфинкс.
— Какво гласи надписът на стелата? — попита Муалама и посочи черния полиран каменен постамент, опрян в гърдите на Сфинкса, върху който бе положена статуята. Предната му страна бе изписана със старорунически надписи.
— Не зная — повдигна рамене Каджи.