Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
сливане с този, когото желаеш… Да те отхвърлят, докато си без дрехи, е
най-тежката форма на отказ. Затова трябва да се оттегля от редиците на
ерос не само заради честта на традицията им, но и заради себе си. Не мога
да преживея това отново. Никога. Сега върви, моля те, и не казвай на
никого за това. Трябва да дойда на себе си.
Кормия искаше да остане, но не й се струваше редно да спори. Стана, свали горната си роба и наметна своята сестра. Лейла вдигна поглед
изненадана.
— Повярвай, не ми е студено.
Ала докато го казваше, загърна дрехата плътно около врата си.
— Довиждане, сестро — Кормия се обърна и тръгна покрай
огледалното езерце.
Погледна млечносиньото небе и й се прииска да закрещи.
Вишъс завъртя тялото на Джейн и я намести така, че да е сгушена до
гърдите му. Харесваше му да е близо до него, от лявата му страна, така че
бойната му ръка да е свободна да убие за нея. Докато лежеше тук сега, се
чувстваше по-концентриран отвсякога, не беше имал толкова ясна цел в
живота си: за него беше важно само и единствено да я запази жива, здрава
и в безопасност и силата, с която се бе вкопчил в тази мисия, го караше
да се чувства завършен.
Той съществуваше такъв, какъвто бе, заради нея.
За краткото време, през което се познаваха, Джейн се беше
промъкнала в тайното място в сърцето му, като отстрани Бъч от пътя си и
се намести там удобно и трайно. И той чувстваше, че така е редно да
бъде.
Тя промърмори тихичко и се притисна още по-плътно до него. Докато
галеше гърба й, се усети, че кой знае защо, мисли за първата си битка —един двубой, последван веднага от първото му сексуално преживяване.
Във военния лагер мъжете, току-що преминали през
преобразяването, разполагаха със съвсем кратко време да открият
силата си. И все пак, когато баща му застана пред него и му каза, че ще
се бие, Ви беше изненадан. Със сигурност му трябваше поне още ден, за
да се възстанови.
Блъдлетър се усмихна и показа кучешките си зъби, които винаги бяха
удължени.
— Ще се биеш с Грод.
Войникът, от който Ви беше откраднал бута от сърна. Дебелият, чието любимо оръжие бе боздуган.
Напълно изтощен, крепящ се на крака единствено от гордостта си, Ви се отправи към ринга за двубои, разположен зад мястото за спане на
войниците. Рингът представляваше неравна кръгла дупка в пода на
пещерата, образувана сякаш при удар с юмрук от ядосан великан. Беше
дълбок до кръста, а стените и подът бяха тъмнокафяви от пролятата
кръв. От участниците се очакваше да се бият, докато вече не могат да
стоят на краката си. Всичко беше разрешено и единственото правило се
отнасяше до изгубилия, който трябваше да се остави да бъде наказан
заради некадърността си като боец.
Вишъс знаеше, че не е готов да се бие. О, Скрайб Върджин, та той
едва имаше сили да слезе на ринга, без да падне. Но тъкмо в това беше и
смисълът. Баща му беше замислил идеалния ход да утвърди властта си.
Имаше само един начин, по който Ви би могъл да победи, но ако
използваше ръката си, всички в лагера щяха да видят с очите си онова, което знаеха само от слухове, и той щеше да се озове в пълна изолация. А
ако загубеше? Тогава нямаше да бъде възприеман като заплаха за
господството на баща му. Така че и в двата случая върховенството на
Блъдлетър щеше да остане незасегнато и незастрашено от вече съзрелия
син.
Дебелият войник скочи в ринга с енергичен вик, размахвайки
боздугана, а Блъдлетър се извиси на ръба на дупката.
— Какво оръжие да дам на сина си? — попита той събралата се
тълпа. — Може би… — той погледна към една от жените от кухнята, която се беше подпряла на метла с дълга дръжка. — Я ми я дай.
Жената се подчини непохватно и изпусна метлата в краката на
Блъдлетър. Когато се наведе да я вдигне, той я срита, като че бе паднал
клон, изпречил се на пътя му.
— Вземи това, сине. И се моли на Скрайб Върджин да не ти заврат
нея отзад, когато загубиш.
Множеството се разсмя, а Ви хвана дървената дръжка.
— Бой! — излая Блъдлетър.
Сред тълпата се раздадоха възгласи и някой плисна остатъка от
бирата си върху Вишъс. Топлата течност удари голия му гръб и покапа
по задника му. Дебелият войник се усмихна насреща му и оголи издължени
кучешки зъби. Мъжът започна да обикаля Ви и металната топка на
боздугана се полюшна на края на веригата с леко свистене.
Ви тромаво се опита да следва противника си, беше му трудно да
управлява краката си. Концентрираше се главно върху дясното рамо на
мъжа, това, което щеше да се стегне, преди боздуганът да бъде