Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
вятърът ще отнесе.
По лицето на баща му се изписа неподправен ужас. Някакъв войник
го отскубна, сграбчил го за мишниците, а краката му се полюшваха над
заснежената земя.
Блъдлетър се изправи, лицето му беше моравочервено, а над горната
му устна блестеше пот. Дишаше като кон, пресилен от яздене, от
устата и ноздрите му излизаха бели облачета.
Ви не се съмняваше, че ще бъде бит до смърт.
— Донесете ми кинжала! — изръмжа баща му.
Ви разтърка лицето си. За да не мисли за случилото се след това, взе
да разсъждава колко неприсъщ за природата му бе онзи пръв сексуален
акт с войника. Триста години по-късно още го чувстваше като грозно
изнасилване на другия мъж, макар че това бяха обичайни порядки за
лагера.
Погледна към Джейн, сгушена до него, и реши, че що се отнасяше до
него, едва тази вечер най-сетне бе изгубил девствеността си. Независимо
че тялото му беше извършвало акта по много различни начини с много
различни партньори, сексът винаги беше израз на власт — власт, която го
изпълваше, с която той се хранеше, за да убеди себе си, че никой никога
няма да го просне по гръб и да го върже, да му отнеме възможността да се
защитава и да му бъдат причинявани ужасни неща.
Тази нощ моделът бе разчупен. С Джейн бяха в равни позиции: тя му
беше дала нещо и той й даде част от себе си в замяна.
Ви се намръщи. Част, но не всичко.
За тази цел трябваше да отидат в другия му апартамент. И… по
дяволите, щяха да отидат там. Независимо че само от мисълта за това го
обливаше студена пот, той се зарече, че преди тя да напусне живота му, ще й даде това, което не беше допускал никой да получи.
И не би го дал никога на никой друг.
Той искаше да се отплати за доверието, което тя му подари. Беше
толкова силна като личност, като жена, но в секса му се бе отдала
напълно, макар да знаеше за склонността му на доминант и макар
физическата й сила да бе нищожна пред неговата.
Доверието й го свали на колене пред нея. И той имаше потребност да
й върне със същата монета, преди да си отиде.
Клепачите й потрепнаха и тя отвори очи. Погледът й срещна неговия
и двамата заговориха едновременно:
— Не искам да си отидеш.
— Не искам да те напусна.
26.
Джон се боеше да помръдне, когато се събуди следващия следобед.
Беше го страх да отвори очи. Ами ако е било сън? Събра всичкия си
кураж, повдигна ръка и открехна клепачи. О, да, истина беше. Дланта му
бе голяма колкото главата, а ръката му беше по-дълга от бедрената кост, каквато бе преди. Китката му беше с размерите на някогашния прасец.
Беше успял.
Протегна се за мобилния си телефон и изпрати съобщения на Куин и
Блей, които му отговориха мигом. Много се вълнуваха заради него и той
се ухили широко… Докато не осъзна, че му се налагаше да отиде до
тоалетната. Погледна към отворената врата на банята и зърна душ
кабината.
О, Боже. Наистина ли не се беше справил с Лейла предната нощ?
Хвърли телефона на леглото, въпреки че той сигнализираше за
получени съобщения. Докато потъркваше необичайно широките си гърди с
новата си ръка, огромна като на Шакийл О’Нийл, се почувства ужасно зле.
Трябваше да се извини на Лейла, но за какво? Задето беше никаквец, чийто член беше омекнал? Да, умираше да води такъв разговор, особено
като се имаше предвид, че Лейла без съмнение не беше впечатлена от
представянето му.
Дали нямаше да е по-добре да подмине случилото се? Вероятно. Тя
беше толкова красива и чувствена. Идеална във всяко отношение. Нямаше
начин да си помисли, че вината е била нейна. Само би се изложил, като
напишеше онова, което би произнесъл, ако имаше гласни струни.
Чувстваше се все така зле.
Будилникът му се включи и протягането на мъжката му ръка, за да
спре звука, му се стори изключително странно. Когато се изправи, усещането беше още по-особено. Гледната му точка беше напълно
различна и всичко изглеждаше по-малко, мебелите, вратите, стаята. Дори
таванът беше по-нисък.
Колко точно голям беше?
Опита се да направи няколко стъпки и се почувства като цирков
артист на кокили, непохватен, тромав и застрашен от падане. Да… Цирков
артист, преживял инсулт, защото командите, които мозъкът му
изпращаше, не се получаваха правилно от мускулите и костите. По пътя за
банята залиташе из стаята и се хващаше за завесите, перваза на
прозореца, гардероба и касата на вратата.