Атлас изправи рамене (Първа част: Не им противоречи)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Първа част: Не им противоречи)». Краткое содержание книги:
Силуетът на раменете й изглеждаше изпънат, с лекота, сякаш се готви за полет. За нея напрежението изглеждаше естествено, не беше признак за безпокойство, а за удоволствие — напрежението на цялото й тяло, под сивия костюм, едва видим в тъмнината.
— Еди Уилърс пое поста на действащ вицепрезидент — каза тя. — Ако ти трябва нещо, свържи се с него. Довечера тръгвам за Колорадо.
— Тази вечер ли?
— Да. Трябва да наваксаме време. Изгубих една седмица.
— Със собствен самолет ли пътуваш?
— Да. Ще се върна след около десет дни, възнамерявам да идвам в Ню Йорк веднъж или два пъти месечно.
— Къде ще живееш там?
— На строежа. В мой собствен вагон — тоест във вагон на Еди, който взимам назаем.
— Ще бъдеш ли в безопасност?
— От какво? — сетне се засмя, сепната. — Е, Ханк, това е първият път, в който се сещаш, че не съм мъж. Разбира се, че ще съм в безопасност.
Той не гледаше нея, а лист с цифри на бюрото си.
— Накарах инженерите си да подготвят предварителен анализ на цената на моста — каза той — и приблизителен график на времето, необходимо за построяването. Това исках да обсъдя с теб.
Той й протегна листа. Тя се облегна назад да го прочете.
Лъч светлина попадна на лицето й. Той видя плътните чувствени устни с остри контури. После тя се облегна назад и той виждаше само намек за формата й и тъмния контур на сведените й клепачи.
„Нима не съм? — мислеше си той. — Нима не съм мислил за това от първия път, когато те видях? Нима съм мислил за друго в продължение на две години?“
Седеше неподвижно и я гледаше. Чу думите, които никога не си беше позволявал да формулира, думи, които беше чувствал, познавал, но никога не се беше изправял пред тях, беше се надявал да ги унищожи, като не им позволи да бъдат казани, дори в собственото му съзнание. А сега беше толкова внезапно и шокиращо, сякаш й ги казваше…
Още първия път, когато те видях… Нищо друго, освен тялото ти, тази твоя уста, начинът, по който очите ти ме гледат, ако… Чрез всяко изречение, което някога съм ти казвал, при всяка наша среща, която си смятала за напълно безопасна, заради важността на всичко, което сме разисквали… Вярваше ми, нали? Да призная колко си страхотна? Да мисля за теб така, както заслужаваш — като за мъж? Нима не предполагаш, че знам колко много неща съм предал? Единствената светла среща в моя живот, единственият човек, когото съм уважавал, най-добрият бизнесмен, когото познавам, мой съюзник, мой партньор в отчаяната битка… най-низкото от всички желания — като отговор на най-високото, което съм срещал… Знаеш ли какво съм аз? Мислех за това, защото е немислимо. За тази унизителна нужда, която не бива никога да те докосва, никога не съм искал никого другиго, освен теб… Никога не съм знаел какво е да го искаш, докато не те видях за първи път. Мислех си: не, не мога да бъда пречупен от това… Оттогава… от две години… без миг почивка… Знаеш ли какво е да го искаш? Искаш ли да чуеш какво си мислех, когато те гледах… когато лежах буден през нощта… когато чувах гласа ти по телефона… когато работех, но не можех да го прогоня? Да те принизя до неща, които дори не можеш да си представиш, и да знам, че аз съм този, който го е направил. Да те сведа до тяло, да те науча на животинско удоволствие, да те видя да се нуждаеш от него, да те видя да ме молиш за него, да видя прелестния ти дух, зависим от скверността на нуждата. Да те гледам такава, каквато си, когато се изправяш пред света с чистата си, горда сила — а после да те видя в леглото си, подчинена на всяка долна прищявка, която мога да измисля, на всяко действие, което ще направя с единствената цел да наблюдавам обезчестяването ти и на което ще се подчиниш заради неизискуемо усещане… Желая те — проклет да съм за това!
Тя четеше документите, облегната назад в тъмнината. Той виждаше отраженията на огъня да докосват косата й, да се придвижват към рамото й, надолу по ръката, до голата кожа на дланта й.
Знаеш ли какво си мисля сега, в този момент? Сивият ти костюм и разтвореното ти деколте… изглеждаш толкова млада, толкова строга, толкова самоуверена… Каква щеше да си, ако поваля главата ти назад, ако те съборя на земята в този твой официален костюм, ако повдигнех ризата ти…
Тя погледна нагоре към него. Той заби поглед в документите на бюрото си. След миг каза:
— Цената на моста е по-малка от първоначалните ни преценки. Ще видиш, че здравината на моста позволява евентуалното добавяне на втори коловоз, който, мисля, ще бъде одобрен от тази част от населението на страната след няколко години. Ако разбиеш разхода за период от…