Гангстерски рап
- Автор: Кларксон Джон
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гангстерски рап». Краткое содержание книги:
Кварталът се е превърнал и в последната спирка в живота на мнозина. Този зловещ кипящ казан сред ада на Бруклин е денонощен пазар на дрога — ужасяващ лабиринт, населен с човешка утайка.
Действието се развива бързо, понася се по опустошените улици, завлича наркомани, убийци, преследващи новата си жертва.
Джон Кларксън изписва с безмилостен усет за реалността страници, запълнени с герои от пресните таблоиди, уличен жаргон вибриращ от страха, изпълнил мрачната зона на големия град.
— Да, сега, но след седмица ще имате само някой и друг патрул, обикалящ из квартала, без да спира, без да паркира на тротоара. Нищо нямате. Никаква представа нямате какво става тук и никога няма да го разберете.
— Тогава кажете ми. Кажете ми какво става.
— Виж своите и ще разбереш това, което ти трябва. Не питай мен. Какво казаха лекарите? Ще оживее ли Рахман?
— Може би — отвърна Шоу.
— Добре. Вие също, освен ако не се изпречите на пътя ни. Кажете на човека си да отвори тази врата.
— Какво?
Шоу направи крачка към Юсеф.
Юсеф отстъпи назад. Въоръжените мъже посегнаха под палтата си. Но преди да успеят да извадят оръжията си, Импелитери и Спърлинг измъкнаха своите. Четири пистолета, заредени и насочени. Импелитери се беше прицелил с единия глок в главата на Юсеф, с другия — в Джон Х. Знаеше кои цели да избере. Спърлинг беше насочил двата си пистолета към останалите четирима. Мюсюлманските стрелци замръзнаха.
Шоу изрева към Юсеф, едва сдържайки се да не го стисне за мършавото гърло:
— Какво каза? Я повтори, скапаняк такъв. Повтори го и ще те пречукам ей тук. Кажи! Кажи, че ще ме убиеш!
Шоу чудесно разбираше, че ако Импелитери и Спърлинг не бяха извадили оръжията си толкова бързо, и тримата вече можеха да са мъртви. Това го разгневи още повече. В този момент Юсеф бавно вдигна ръцете си.
— Беше просто приятелско предупреждение. Не исках да ви обидя.
— Глупости, задник нещастен такъв! Ти ме заплаши, по дяволите, дребен среднощен скапаняк! Да ти го начукам.
Юсеф изгледа гневно Шоу, но задържа ръцете си вдигнати.
Шоу остана неподвижен, като едва се сдържаше да не посегне към оръжието си.
Никой не помръдна. Шоу усети, че идва на себе си. Убийственият му гняв се поуталожи. Даваше си сметка, че не би рискувал кръвопролитието, което със сигурност щеше да последва, ако посегнеше на Юсеф.
Той тихо каза на дребния мъж:
— Не си позволявай повече да заплашваш мен или хората ми. Можеш да си въобразяваш колкото си искаш, че си някакъв шибан герой, изпълняващ свещена мисия, но за мен ти си просто един дребен бивш престъпник. И не си позволявай, скапаняк такъв, да нареждаш на някой от хората ми да ти отварят вратата. Разбра ли?
За миг на Шоу му се стори, че е прекалил с натиска си върху Юсеф, но онзи бавно се извърна към Импелитери и промърмори:
— Извинявам се.
— Добре тогава — каза Шоу.
Той кимна на Импелитери. Ченгето се поколеба за миг, след което пъхна един от пистолетите в колана си и отвори вратата, без да сваля очи и дулото на втория пистолет от главата на Юсеф.
Мюсюлманите бавно пристъпиха към изхода. Юсеф се изниза последен. Импелитери задържа пистолета си насочен в главата му през цялото време, но Юсеф дори не мигна. Когато дребният мъж стигна до вратата, Импелитери само му кимна, сякаш искаше да му каже „Ще те застрелям тутакси“.
Юсеф излезе и примката, стегната около врата на Шоу бавно се разхлаби. Но думите на Юсеф продължаваха да пулсират в съзнанието му: „Виж своите и ще разбереш…“.
38.
Трябваше да е много трудно за Арчи Рейнолдс да намери жилището на Джъстин Бъртън. Ала той го намери още при първия опит.
След като застреля Рахман, Арчи накара Реджи Шантавия да го откара на една тиха уличка в Куинс, откъдето открадна хонда сивик. Избра я, защото не биеше на очи. След което просто се върна в Браунсвил и паркира на едно място, откъдето можеше да вижда добре входа на Центъра. Въпреки цялата полиция, линейки и суматоха, никой не го забеляза. Седеше приведен в шофьорската седалка, взирайки се малко над волана в очакване, и наблюдаваше, като убиваше времето си в мисли къде ли би могла да живее тя. На Страйвърс Роу в Харлем? Или в някой от кварталите за средната класа в Куинс като Сейнт Олбънс, например?
Нищо по-лесно нямаше от това да засече Джъстин. Трудно беше човек да пропусне четиримата мъже, които я придружаваха. Единият от тях определено привлече вниманието му. Останалите трима носеха костюми. Само той беше облечен в черни джинси и тъмнокафяво кожено яке. Същият, който беше стрелял по него и Реджи.
Арчи замалко да промени намеренията си тук, на място. Всъщност, дори беше измъкнал беретата, стартирал двигателя на хондата, опитвайки се да прецени най-добрия начин да се приближи до тоя тип с якето и да му пусне един в главата. Ченге, помисли си Арчи. Шибаните ченгета сега бяха комбина с мюсюлманите. Шоу беше тръгнал към колата си сам. Арчи беше почти сигурен, че ще може да се справи с него и да се измъкне, преди останалите да забележат, че ченгето е паднало. Беше включил хондата на скорост и слезе от бордюра, но в последния момент удари спирачки. Необходимостта да удари по женската надмогна желанието му да застреля ченгето.