Гангстерски рап
- Автор: Кларксон Джон
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гангстерски рап». Краткое содержание книги:
Кварталът се е превърнал и в последната спирка в живота на мнозина. Този зловещ кипящ казан сред ада на Бруклин е денонощен пазар на дрога — ужасяващ лабиринт, населен с човешка утайка.
Действието се развива бързо, понася се по опустошените улици, завлича наркомани, убийци, преследващи новата си жертва.
Джон Кларксън изписва с безмилостен усет за реалността страници, запълнени с герои от пресните таблоиди, уличен жаргон вибриращ от страха, изпълнил мрачната зона на големия град.
Влязоха в чакалнята и Шоу спря. Мюсюлманите се огледаха и също спряха. Шоу кимна на Импелитери, който беше застанал до вратата. Импелитери освободи възпиращия лост на вратата и тя се затръшна. В това време Спърлинг застана до мюсюлманите, без следа от някакви емоции на лицето, със скръстени на гърдите ръце, с длани, пъхнати под мишниците, стиснал дръжките на двата пистолета в кобурите под синьото си сако.
Шоу си каза наум: „Бог те обича, мършаво, хилаво копеле!“.
Превъзхождаха ги по численост, но Шоу се чувстваше сигурен. Импелитери стоеше зад мюсюлманите. Шоу беше пред тях. Спърлинг до тях. Бяха обкръжени.
Някаква възрастна чернокожа двойка беше седнала в единия ъгъл на чакалнята. Доколкото Шоу знаеше, едно от внучетата им беше простреляно. Поредната жертва от войната между Сините тапи и мюсюлманите. Бяха се свили в ъгъла и се мъчеха сами да си повярват, че са невидими. Но не откъсваха тревожните си погледи от грубоватите мъже, застанали насред малката чакалня. Разбираха, че са станали неволни свидетели на демонстрация на сила.
Когато Импелитери освободи лоста, задържащ вратата отворена, изглеждаше, че свадата ще избухне тук и начаса. Мюсюлманите бяха нащрек, гневни и враждебни, както и хората на Шоу. Един от въоръжените брадати мъже понечи да се приближи към затворената врата. Импелитери му прегради пътя.
— Назад!
Импелитери само чакаше мюсюлманинът да предприеме нещо. Патлаци, юмруци, крака — нямаше никакво значение.
Точно преди да се сблъскат и всички да започнат да стрелят, един глас ги накара да замръзнат на местата си:
— Чакай!
Беше жилавият мъж в широкия костюм.
— Вие ли сте старшият? След Рахман? — попита го Шоу.
Юсеф присви за миг очи, оглеждайки Шоу през очилата си с телени рамки. Беше повече от ясно, че Юсеф и Шоу са водачите.
— Да. Вие кой сте?
— Детектив Лойд Шоу. А вие? Вие сте Юсеф, нали?
— Да.
— Бях при Рахман, когато нападнаха снощи. Рахман тъкмо ме изпращаше при вас. Две врати вдясно от жилището му. Бях тръгнал към вас, когато се чу взривът.
— Какво е сполетяло нашия брат?
— Арчи Рейнолдс го простреля.
— Вие видяхте ли?
— Да, видях. Устрои му засада. Двамата с партньора ми подгонихме Арчи, но той избяга. Ние докарахме Рахман тук.
Юсеф кимна.
— Няма нужда да ни благодарите.
— Какво искате? — рязко попита Юсеф.
— Искам Арчи Рейнолдс.
— Ние също.
— Аз го искам пръв.
Юсеф се наежи.
— Знаете ли какво друго стана снощи?
— Отчасти.
— Последва нова атака. Снайпери. Нашите хора отвърнаха на огъня. Младоци стреляха по нас от укрития.
— Хлапета?
— Арчи Рейнолдс ги е наел. Дал им е пари и оръжие. Предложил им е награда.
— Откъде знаете?
— Чух, че сте хвърлили единия от тях от покрива. Какво стана? Не е искал да говори ли?
— Нямаше какво да каже. Разбрахме това, което ни трябваше от другите.
— Предполагам, че пребиването на един десетгодишен действа възпиращо на останалите.
Юсеф не отговори.
— Някаква следа от Арчи Рейнолдс?
— Не.
— Вие знаете къде мога да намеря Арчи Рейнолдс.
Юсеф махна пренебрежително с ръка.
— „Къде“ не съществува. Няма да го намерите. Искате да знаете къде живее? Живее на осем-четири-шест-две, Сайкамор Плейс, в Садъл Брук. И какво от това? Смятате, че ще го намерите там? Ако спре някъде да яде или да спи, то няма да е в Браунсвил. Два пъти в една и съща кола няма да се качи. Ако дойде отново в Браунсвил, няма да го познаете. Ако бяхте толкова добър, щяхте да го убиете при джамията.
— Откъде е знаел къде и кога да намери Рахман?
— Не мога да ви отговоря.
— Ще ми помогнете ли да го намеря?
— Защо да го правим? Вие на нас ще ни помогнете ли?
— Защо, по дяволите, смятате, че не го правим? Защо да отказваме? Вие имате, колко, петдесетина мъже? Сто? Или двеста? Ние имаме хиляди. Градът. Щатът. Федералните сили, ако поискаме помощ. Силата е у нас, не у вас.
Юсеф махна с ръка и отново се усмихна пренебрежително.