Вещицата(Mъдрата жена)
- Автор: Грегори Филиппа
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-109-2
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Вещицата(Mъдрата жена)». Краткое содержание книги:
Постепенно младото момиче попада в собствените си примки и само някакво чудо може да ѝ донесе спасение. В свят, където ереста води към кладата, а магьосничеството — към бесилото, младата жена е в постоянна смъртна опасност. И Алис тръгва по своя път, лутайки се между отчаяна страст, пороци, ненавист, поквара и алчност. Победа или провал очакват жената, готова да пожертва вяра и любов, да предаде онези, които я обичат, да се покори на властелина на сенките, за да постигне целите си?
Тя не вдигна поглед към него.
— Разбира се, че не, милорд — каза тя, със слаб, но спокоен глас. — Надявам се вие и нейна светлост да прекарате приятен ден.
— Милорд сигурно е жаден — намеси се Катрин. — Алис, поръчай да донесат вино за негова светлост, преди да ни оставиш. Наредено ти е да отидеш при лорд Хю, нали?
Алис стана и отиде да дръпне звънеца.
— Баща ми болен ли е? — попита Хюго.
— О, не — успокои го Катрин. — Сега Алис не се грижи за здравето му. Изгубила е уменията си. Не е ли странно? Сега за него се грижи Морах. Но той обича Алис да му чете. Нали, Алис?
Алис стрелна Хюго с бърз поглед изпод ресниците си.
— Да — каза тя. — Може ли да си вървя сега?
Хюго се усмихна, загледан замислено в нея, и я отпрати с кимване. Алис, забила очи в пода, с бледо лице, излезе през тежката врата и я затвори тихо зад гърба си.
— Вече не остава много време — каза Морах, като гледаше как Хюго проследи с поглед Алис до вратата. — Вече не остава много време — каза тя със злобно задоволство.
— Какво? — запита нетърпеливо Катрин.
Широката усмивка на Морах беше неудържима.
— Казах, че вече не остава много време. Спомних си за една стара история.
Глава 16
След вечеря старият лорд задържа Алис при себе си: беше получил по вестоносец писмо от братовчед си в Лондон. Човекът беше пътувал бавно, по суша, по Големия северен път, заедно с други хора, забавили ги бяха снежните преспи. Новините, които донесе, бяха отпреди една седмица. Но клюките и слуховете имат дълъг живот. Лейди Джейн Сиймор бе получила собствени покои в двореца Гринич — великолепни като тези на кралицата. Рочфорд, братът на кралицата, нямаше да бъде удостоен с Ордена на Жартиерата. Тази чест бе оказана другиму. Кралят беше танцувал с лейди Джейн Сиймор цяла вечер. Кралят и кралицата щяха да присъстват заедно на турнир по случай майския празник, но в двора всички говорели за някаква кавга между кралицата и краля, по време на която тя разсъблякла невръстната принцеса Елизабет и я тикнала в лицето му, питайки настоятелно дали той може да открие недостатък, дори едничък недостатък, по набитото малко телце. Още едно съвършено дете щяло да последва първото, кълняла се тя. Но кралят ѝ обърнал гръб.
Алис му прочете писмото, а после го изгори, когато той посочи с глава огъня. Имаше и писмо от Колежа по хералдика. Лорд Хю искаше да добави към щита си нова четвъртина в чест на новородения си внук. В семейството на Катрин имаше прецедент за подобна чест, и сега старият лорд и колежът се препираха доколко обосновано е искането, и каква цена ще трябва да се заплати, за да се добави този нов блясък към фамилното име. Той поклати глава, виждайки исканията им.
— Трябва да внимавам с амбициите си — каза. — Виж какво причинява амбицията на семейство Болейн, Алис. Най-безопасно е мястото ти да е някъде по средата на масата в голямата зала, не твърде близо до господарите.
От чифлика в Боус изпращаха един договор за наем, който той трябваше да прегледа. Един арендатор възразяваше срещу това удръжката от доходите му и случайните такси да бъдат заменени с твърд годишен наем. Искаше да плаща налозите си в натура, но замъкът имаше отчаяна нужда от пари в брой. Алис четеше бавно средновековния латински на договора за наем, запъвайки се на архаичните думи. Лорд Хю гледаше пламъците в огнището, кимайки първо за да покаже, че слуша, после — от умора, и накрая очите му бавно се затвориха. Алис прочете още няколко изречения, а после остави тихо пергамента и го погледна. Той спеше дълбоко.
Тя се надигна тихо от стола си, отиде безшумно до тесния отвор в западната стена и погледна навън. Долу, в далечния край на речния бряг, видя лейди Катрин, която вървеше тромаво, загърната в кожи, опряла ръка върху ръката на Хюго. Той се беше навел към нея, за да може да я чува над шума на буйната вода. Дори на такова разстояние Алис можеше да види изпълнения с обожание поглед, който Катрин отправяше към Хюго, и усмивката ѝ.
Старият лорд дремеше зад Алис, огънят пращеше зад решетката на огнището. Алис гледаше как Хюго се навежда към Катрин, как ѝ помага да прекоси калните участъци от пътеката. Малко по-назад ги следваше Морах, с кошница в ръка, заедно с Илайза Херинг, която вървеше до нея. Другите дами сигурно бяха останали вътре. Зад тях имаше двама въоръжени слуги на коне. Хюго не искаше да излага на риск безопасността на съпругата си и на неродения си син.
Алис почувства болка в ръцете и погледна надолу. Беше ги стиснала в юмруци и ноктите ѝ бяха вдълбали по четири дълбоки червени полумесеца във всяка длан.
— О, Господи, тази ревност е моето разпятие — прошепна тя, но остана да гледа, неспособна да се отдръпне от прозореца.