Вещицата(Mъдрата жена)

Алис поклати бавно глава.

— А вместо това аз се оказах просто поредната девица — каза тя меко. — Обикновено момиче.

Хюго се изправи, хвърли настрана окървавеното парче плат и притегли Алис в обятията си.

— Обикновените момичета също доставят наслада — каза той утешително. — Някой друг път, любима, когато не съм уморен от пътуване и задоволен от Катрин. Някой друг път ще бъде по-добре и за двама ни.

Алис кимна, долавяйки от тона на гласа му, че за него въпросът е приключен.

— Но не изпращай отново Морах да ме вика — каза той предупредително. — Катрин непременно ще научи, а тревогите може да навредят на бебето. Ще идвам при теб, когато мога да я оставя, без тя да разбере. Ще идвам при теб, когато тя спи.

— По ъглите — каза Алис. — Из входовете. Тайно, скришом.

Хюго се усмихна.

— Харесва ми така — каза той. — Трескаво, бързо. Няма ли да ти хареса да те обладавам така, когато сме твърде разгорещени от страст, за да чакаме подходящ момент?

Алис извърна глава, за да не може той да види гнева и негодуванието в очите ѝ.

— Като кое да е обикновено момиче — каза тя.

Той обви ръка около талията ѝ и я целуна небрежно по темето.

— Трябва да вървя — каза. — Сладки сънища.

Вратата се затвори тихо зад него. Алис тръгна уморено към леглото, хвърли се върху него по гръб и загледа как светлината на огъня потрепва по тавана. Не обърна глава, когато вратата се отвори. Знаеше, че не е Хюго.

— Глупачка — каза Морах беззлобно. — Мислех си, че гориш от страст по него. Можех да ти кажа, че ще боли, ако легнеш с мъж, когото мразиш.

Алис бавно обърна глава на възглавницата.

— Не го мразя — каза тя бавно. — Обичам го. Обичам го повече от самия живот.

Морах се изкиска тихо, злорадо, и се качи във високото легло.

— Да, така казваш — каза тя приятелски. — И си мислиш, че го обичаш така. Но тялото ти говори различно, дете. Цялото ти тяло казваше „не“, нали? Дори когато непрекъснато се опитваше да се убедиш, че си в рая.

Алис се надигна на лакът.

— Помогни ми, Морах — каза тя. — Болеше и ми беше омразно той да ме докосва така. А въпреки това по-рано потръпвах, само като ме погледнеше.

Морах се изкиска и струпа завивките от собствената си страна.

— Разочарована си от него — каза тя. — И мразиш Катрин. Разкъсваш се в много посоки едновременно и не мислиш за собственото си удоволствие. Овладей силата си, Алис! Открий какво искаш, и си го вземи. Тази вечер ти лежеше там и сякаш го умоляваше да те насили. Той иска жена, която да го подлудява — а не поредна жертва.

Алис дръпна завивките отново и се обърна настрани, с гръб към Морах.

— А ти гледаше — каза тя раздразнено.

— Разбира се — каза Морах спокойно. — И мога да ти кажа, че е изпитал повече наслада от покварената радост на Катрин, отколкото с теб.