Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Вещицата(Mъдрата жена)
Вещицата(Mъдрата жена) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Вещицата(Mъдрата жена)

Электронная книга - «Вещицата(Mъдрата жена)». Краткое содержание книги:

Манастири и абатства рухват в пламъци по заповед на крал Хенри VIII. Една млада жена, оцеляла по чудо в такъв пожар, се озовава отново в суровия външен свят. Святото ѝ убежище е унищожено, тя не може да разчита на нищо друго освен на своята красота и магическите си умения. Влюбена в млад и красив, но женен благородник, Алис се обръща в отчаянието си към магията, за да ѝ помогне да стане негова жена.
Постепенно младото момиче попада в собствените си примки и само някакво чудо може да ѝ донесе спасение. В свят, където ереста води към кладата, а магьосничеството — към бесилото, младата жена е в постоянна смъртна опасност. И Алис тръгва по своя път, лутайки се между отчаяна страст, пороци, ненавист, поквара и алчност. Победа или провал очакват жената, готова да пожертва вяра и любов, да предаде онези, които я обичат, да се покори на властелина на сенките, за да постигне целите си?
1 ... 109 110 111 112 113 114 115 116 117 ... 232
Перейти на страницу:

— Били са занемарени и изоставени, и сега са студени и изсъхнали — каза Алис, като гледаше шепата сухи цветове в скута си. — О, Боже, Хюго.

Заради Катрин, която постоянно искаше компания, и нуждите на стария лорд, който един ден отпадаше и се съвземаше на следващия, Алис би трябвало да бъде достатъчно заета и да няма време да изпада в униние. Но през всички онези дълги седмици, докато снегът натрупа, стопи се и натрупа пак, Алис се мръщеше до огнището, край прозорчето, или трепереше сама в замръзналата градина.

— Какво те мъчи, Алис, болна ли си? — попита старият лорд.

Джуджето Дейвид хвърли крадешком поглед към нея и се усмихна с лукавата си усмивка:

— Болна лечителка? Оглупяла мъдра жена? Повехнала билкарка? — попита той. — Какво си ти, Алис? Кратуна, в която дрънчат изсъхнали семена?

Само Морах в тъмната стая, която деляха нощем, успя да натисне точно болното място с мръсния си пръст.

— Умираш за него, нали? — каза тя безцеремонно. — Умираш отвътре за него.

В заетостта си Хюго едва я забелязваше. Пишеше безброй писма до Лондон, до Бристол и до Нюкасъл, и ругаеше гневно, когато доставянето и отговорите им се бавеха. Наглеждаше събарянето на големите камъни от централната арка на абатството, а мъжете ги влачеха през снега с шейни, за да ги натрупат на купчина там, където той възнамеряваше да построи новата си къща.

— Не замък — бе казал на Катрин. — Обикновена къща. Къща в стил „Тюдор“. Къща за живот в траен мир.

Той начерта планове за новата си красива къща. Тя щеше да има истински прозорци, а не тесни отвори в стените. Щеше да има димоотводи и огнища във всяка стая. Щеше да накара мъжете да изкопаят основи, но сега никой не можеше да забие дори нож в замръзналата земя. Вместо това той направи измервания, начерта скица и я показа на Дейвид, обсъждаше готварниците, пекарницата, броя на стаите и най-доброто изложение. Щом влезеше с едри крачки в замъка, когато следобед се спуснеше зимният мрак, всички жени в замъка започваха да пърхат оживено — като кокошки в курник, когато под пода му дебне лисица. Хюго обхождаше с тъмните си засмени очи всички до една, а после въвеждаше избраницата си в някой обвит в сенки вход за няколко минути груба наслада.

Алис забеляза, че той рядко вземаше една и съща жена два пъти. Никога не им причиняваше съзнателно болка, нито играеше с тях лудешките, жестоки игри, които бе играл със съпругата си. Обладаваше ги грубо, а след това ги отпращаше бързо.

И те го обичаха за това. „Бива си го!“ „Той е превъплъщение на стария лорд!“ „Той е истински мъж!“ — чуваше ги тя да казват. Веднъж той подаде ръка на Алис с похотлива усмивка, повдигнал тъмната си вежда. Алис гледаше през него, а лицето ѝ беше приветливо като студен камък. Той се изсмя кратко и се извърна. Тя го чу да си подсвирква, докато тичаше надолу по стълбите, приел факта, че го беше отблъснала, с такава лекота, с каквато бе приел и поканата ѝ. Тя вече не вълнуваше кръвта му както преди — твърде много неща бяха отклонили вниманието му. Той никога повече не дойде в стаята ѝ, докато Катрин спеше — Алис не го и очакваше. Тя беше рискувала с желанието си и беше изгубила Хюго — а беше изгубила и желанието си.

Останало ѝ бе само мъчителното съзнание, че се нуждае от него, с порив, по-дълбок от похотта. Алис чувстваше, че бе изпитала страстта му и я бе намерила за недостатъчна. Лекотата, с която я беше отпратил, я накара да почувства как властта ѝ — над него, над себе си, над останалите — пресъхва и изчезва като бледите залези, когато светлината се бе процеждала като кръв от западния хоризонт в ранните следобеди на мрачните зимни дни.

Един ден кристалът върху кордата увисна надолу тежък и неподвижен, като отвес, когато тя положи длан на гърдите на стария лорд.

— Да не си изгубила силата си, Алис? — попита той остро, с широко отворени тъмни очи, нащрек като стреснат стар бухал.

Алис срещна погледа му, без да се смути.

— Така мисля, милорд — каза тя, изстинала до костите. — Не мога да получа каквото желая, а не мога да привикна да не го желая. Нямам нито желание, нито сили за каквото и да било. Сега изглежда, че съм изгубила и уменията си.

— Защо? — попита той кратко: не му достигаше дъх.

— Хюго — каза Алис. — Той пожела от мен да бъда обикновена жена, момиче, което да обича. Сега съм толкова обикновена, че ме подминава. Захвърлих силата си от любов към него, а сега нямам нито силата си, нито любовта.

1 ... 109 110 111 112 113 114 115 116 117 ... 232
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)