Вещицата(Mъдрата жена)

Не чака дълго. Лорд Хю се сепна и се събуди от крясъците в голямата зала, които отекваха горе в стаята му.

— Какво е това? Какво е това? — запита той. — Алис! Нападат ли ни? Какъв е този шум?

— Ще отида да видя, милорд — каза Алис спокойно.

Тя отиде до вратата, но когато я отвори, влезе Дейвид.

— Няма нищо тревожно, милорд — каза той бързо. — Лейди Катрин падна в реката, но лорд Хюго я доведе благополучно у дома. Прислужничките ѝ я слагат да си легне. Знахарката казва, че според нея детето не е пострадало.

— Хвала на Господа! — възкликна старият лорд, като се прекръсти. — Кажете ѝ, че ще дойда веднага. Алис! Чу ли това? Катрин е можела да се удави, и наследникът заедно с нея! За Бога! На косъм е било!

— Най-добре да отида при нея — каза Алис.

— Да, да. Иди, виж как е, и се върни право при мен. Ще дойда да я видя лично, когато ми позволи. И кажи на Хюго да дойде при мен веднага щом се убеди, че с жена му всичко е наред.

Алис се измъкна от стаята и затича надолу по стълбите към галерията на жените. Там цареше хаос. Слуги тичаха наоколо с кошове дърва, кофи с гореща вода, кани греяно вино с подправки и гореща медовина. Прислужничките на Катрин крещяха заповеди, а после ги отменяха, държаха Катрин за ръцете и ту ги целуваха, ту ги разтриваха. Хюго, който крепеше Катрин, им крещеше да сложат грейка в леглото ѝ и да опразнят стаята, за да могат да я съблекат. Морах, без да обръща внимание на суматохата, се упъти към стаята на Алис, оставяйки след себе си мокра следа. Спря, когато видя Алис на вратата, и очите им се срещнаха.

— Плуваш като вещица — каза Алис, без да я е грижа кой я чува.

— А ти проклинаш като вещица — отвърна Морах с ненавист.

— Защо се месиш? — попита Алис, като сниши глас, така че думите ѝ се изгубиха във виковете. — Долови силата ми, знаеш какво правех. Защо се месиш в работата ми?

Морах сви рамене.

— Това е смърт, каквато не бих пожелала никому — каза тя. Потръпна, сякаш бе смразена до дъното на душата си. — Ужасно ще е да умреш от вода — каза тя. — Не можех да стоя безучастно и да гледам как една жена умира, погубена от вода. Не и млада жена, не и млада жена, която очаква дете, не и жена, на която служа. Ти си по-сурова от мен, Алис, щом можа да стоиш безучастно и да я гледаш как се дави.

— Държах я под водата с цялата сила, която имам — каза Алис през зъби.

— А аз я измъкнах — каза Морах яростно. — Да умреш така е нещо, което не би трябвало да сполита никоя жена. Бих предпочела всяка друга смърт пред тази от удавяне. Бих предпочела всяка друга смърт на света пред това да потъна под водата и да стигна до ада, мъчейки се да си поема дъх.

Алис хвърли поглед наоколо. Илайза Херинг беше достатъчно близо, за да ги чуе, макар че крещеше нареждания на някакъв слуга.

— Слава Богу, че си била там — каза Алис високо.

Морах се усмихна сияйно под сплъстената си сива коса, от която капеше вода.

— Благодаря ти за благопожеланията.