Вещицата(Mъдрата жена)

Думите му прозвучаха като епитафия върху надгробен камък. Той затвори очи. Алис гледаше суровото му, неумолимо лице, докато той спеше, и се питаше дали кралица Ан вече знае, че е загубена.

След този ден за нея нямаше много друга работа в замъка, освен да чете на стария лорд и да седи с Катрин. Не можеше да ѝ се възлага да шие сложна бродерия — Катрин се оплакваше, че не е достатъчно внимателна. Беше изгубила интуитивното си познание за билките, а Катрин потръпваше при допира на студените ѝ пръсти. Ден след ден Алис имаше все по-малко и по-малко работа, оставаше ѝ само да наблюдава и да чака Хюго — а после да го вижда как я подминава, без да я забележи в сенките.

Тя отслабна и започна да пие все повече вино на вечеря, тъй като храната ѝ засядаше на гърлото. Това беше единственото, което ѝ помагаше да спи, а когато спеше, сънуваше дълги, прекрасни сънища, виждаше Хюго до себе си и сина му в ръцете си, и жълта рокля с прорези от червена коприна, поръбена със снежнобяла кожа.

Когато снегът премина в киша, а после — в дъжд, земята омекна. В края на април младият лорд вече излизаше с коня си всеки ден на разсъмване и се връщаше чак по здрач. Бяха започнали да копаят основите за новата къща и в деня, когато завършиха изкопа, той се прибра у дома рано, по пладне, изкалян, и нахълта в галерията на Катрин, където тя шиеше гоблен: Морах лениво държеше копринените конци от едната ѝ страна, а Алис, Илайза и Рут поръбваха плата.

— Трябва да дойдеш и да видиш! — възкликна Хюго. — Трябва, Катрин. Ще видиш къде ще бъдат стаите, които съм планирал за теб и за нашия син. Тя може да дойде, нали, Морах? Може да язди дребния сив кон?

Погледът му бързо се стрелна покрай Алис към по-старата жена. Алис не вдигна очи от работата си, но го чувстваше близо до себе си, както пъстървата усеща сянката на рибаря.

— Ако конят е много кротък — отвърна Морах, — ездата няма да навреди нито на нея, нито на детето, но едно падане може да бъде фатално.

— Нека дойдат и всичките ти дами — каза Хюго великодушно. — Всички! Сигурно до болка копнеете да излезете — седите затворени тук като охранени ястреби! Няма ли да ти хареса отново да почувстваш мириса на пустошта, Алис? Да почувстваш вятъра в лицето си?

Катрин се усмихна на Алис.

— Тя не се отделя от баща ти — каза тя. — Вечно е с него или изпълнява негови поръчения. Може да остане тук. А също Марджъри и мистрес Алингам. Аз ще дойда с Илайза, Рут и Морах.

— Както желаеш — каза Хюго с готовност. — Както желаеш. Ще отидем утре. С теб ще излезем днес, след вечеря. — Той зърна лицето на Алис, сведено към ръкоделието ѝ. — Нали не ти се зловиди нашето удоволствие, Алис?

Подобно на заядливо дете, той бе обзет от капризно желание да види лицето ѝ и очите ѝ, да задържи вниманието ѝ.