Повелителят на сребърния лък

- Нищо подобно. - Андромаха погледна в лицето й и видя колко сиво и преуморено е то. - Седни за малко и ми разкажи за бебето си. Има ли си име?

- Не, господарке. Съпругът ми трябва да го реши. Когато се върне.

Тогава лицето и се сгърчи от мъка и тя изстена тихо болка, мъка и умора.

- Ела. - Андромаха започна да развързва вълнения колан около кръста на слугинята. - Трябва да си починеш. Стани. - Тя я прегърна през рамото й и помогна да се изправи. После развърза вървите на престилката й и тя падна на пода.

- А сега се измъкни от туниката. Ще се изкъпеш и ще се почувстваш по-добре.

- О не, господарке! - извика Акса изплашено. - Не бива. Ще си имам неприятности. Моля те, не ме карай!

- Глупости - засмя се Андромаха. - Ако просто си срамежлива, влез във ваната с дрехи.

Акса я изгледа умоляващо, но по лицето и разбра, че няма да се откаже и влезе с нежелание в топлата вода. Седна вдървено, а на лицето и бе изписано нещастие.

- Отпусни се и се излегни - каза Андромаха, поставила ръце на раменете й. - Ето, не е ли добре?

Акса се усмихна несигурно и каза:

- Много е странно, господарке. Не е естествено да съм цялата мокра.

Тя доби малко увереност и плесна няколко пъти във водата, за да гледа как се носят розовите листенца.

Андромаха се засмя и погали слугинята си по гъстата кестенява коса.

- Ще трябва да измием и нея, нали знаеш.

Точно тогава се чу звукът от отместване на завеса по корниз и двете се огледаха. На прага стоеше Креуса. Тя не каза нищо, а само се усмихна чаровно и излезе от стаята.

Акса непохватно излезе от ваната, а от туниката й по пода капеше вода.

- Видя ме. Сега ще си имам проблеми - изхлипа тя.

- Глупости - повтори Андромаха. - Няма да допусна някой да ти навреди.

Думите й се оказаха напразни. Когато се събуди на следващия ден, откри до леглото си друга слугиня - кръглолико момиче, което, след много разпитване, и каза, че Акса е била набита с камшик и изхвърлена от двореца на същата сутрин по заповед на царя.

Андромаха незабавно отиде в мегарона, където Приам седеше сред съветниците си. Едва сдържайки гнева си, тя извика:

- Какво си направил със слугинята ми?

Царят махна с ръка на съветниците да се дръпнат и се облегна в трона си. Те се отдалечиха на няколко крачки, но не достатъчно, за да не чуват разговора. Приам я изгледа за момент. Стори и се, че вижда удовлетворение на лицето му, въпреки че говореше кротко.

- Твоята слугиня, Андромаха? Всеки слуга в този дворец е мой. Тези сивобради идиоти с ярките си дрехи и скъпи бижута са мои. Ти си моя.

- Казаха ми… - Андромаха с мъка се принуди да мисли трезво. - Казаха ми, че е била набита и изхвърлена от двореца. Искам да зная защо. Беше добра слугиня и не заслужаваше подобно нещо.

Приам се наведе към нея и тя усети вино в дъха му.