Да извадим „Титаник“
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Да извадим „Титаник“». Краткое содержание книги:
— Ако такъв съществуваше, вие без съмнение, щяхте да откриете клауза, за да го заобиколите.
— Хайде, хайде, драги мой капитан Пароткин. — Превлов сърдечно го потупа по гърба. — Когато тази вечер бъде оползотворена докрай, ние и двамата ще бъдем герои на Съветския съюз.
— Или мъртви — вметна безизразно Пароткин.
— Потиснете страховете си. Планът е безпогрешен, а и с бурята, която ще разбие спасителната флотилия, става още по-безупречен.
— А защо пренебрегвате „Джюно“? Капитанът му съвсем няма да стои безучастно отстрани, докато ние се приближим до „Титаник“, качим се на борда му и почнем да разбиваме със сърп и чук капитанския му мостик.
Превлов вдигна ръка и погледна часовника си.
— Точно след два часа и двайсет минути една от нашите подводници за ядрени удари ще се появи на повърхността на сто и шейсет километра северно и ще започне да подава сигнали за бедствие под псевдонима „Лагуна Стар“ — товарен кораб с доста съмнителна националност.
— И смятате, че „Джюно“ ще се хване на въдицата и ще хукне да го спасява?
— Американците никога не пренебрегват зов за помощ — уверено заяви Превлов. — Те са известни с комплекса си за добрия самарянин. Да, „Джюно“ ще откликне на сигнала. Трябва да откликне, защото освен влекачите, които не могат да изоставят „Титаник“, той е единственият кораб в радиус от петстотин километра.
— Да, но ако после нашата подводница се потопи отново, на локаторния екран на „Джюно“ няма да се появи нищо.
— Естествено. Офицерите й ще решат, че „Лагуна Стар“ е потънал и ще удвоят усилията си, за да пристигнат навреме дотолкова, че поне да спасят несъществуващ екипаж.
— Прекланям се пред въображението ви — усмихна се Пароткин. — И все пак ще си имате проблеми например с двата влекача на Военноморските сили на Съединените щати, с качването на борда на „Титаник“ по време на най-силния ураган от години насам, с обезвреждането на американския спасителен екипаж и накрая, с тегленето на корабокруширалия лайнер обратно към Русия, без да предизвикате международна шумотевица.
— Има четири възражения на вашите твърдения, капитане. — Превлов замълча, за да си запали цигара. — Номер едно, влекачите ще бъдат отстранени от двама съветски агенти, които в момента са замаскирани като членове на американския спасителен екипаж. Номер две, аз ще се кача на борда на „Титаник“ и ще поема управлението, след като центърът на урагана стигне до нас. При положение че скоростите на вятъра в този район рядко превишават петнайсет възела, моите хора и аз няма да се затрудним особено да стигнем до корпуса и да влезем през една от вратите на трюмовете, която междувременно ще бъде отворена в определеното време от един от агентите. Номер три, тогава качилата се на борда моя група ще се справи бързо и лесно със спасителния екипаж. И накрая, номер четири, всичко ще бъде извършено да изглежда така пред света, сякаш американците са побягнали от лайнера насред урагана и са загинали в морето. При тези обстоятелства „Титаник“ се превръща в изоставен корабокруширал плавателен съд. Първият капитан, който хвърли влекателно въже на борда му, има пълното законно право да вземе „Титаник“ на буксир.
— Няма да минете безнаказано в случая — не отстъпваше Пароткин. — Това, което предлагате, си е чисто масово убийство. — Очите му добиха блуждаещ, тъжен израз. — Премислихте ли до най-малката подробност последствията в случай на провал на този ваш дълг?
Превлов го погледна и прибра неизменната си усмивка.
— Премислил съм и провал, друже. Но нека горещо се надяваме да не се стига до крайния избор. — Той посочи голямото трепкащо петно върху екрана на локатора. — Ще бъде жалко, ако най-легендарният параход в света потъне за втори път и завинаги.
59.
Дълбоко на дъното на старинния презокеански лайнер Спенсър и екипът му полагаха усилия да поддържат в действие дизеловите помпи. Понякога работеха и сами в студените, тъмни пещери от стомана, в които нямаше нищо друго, освен печалната утеха на малките прожектори, но мъжете безропотно си изпълняваха задачата да поддържат лайнера на повърхността. Дойде им като немалка изненада, когато откриха, че в някои отделения помпите едва смогваха с нахлуващата вода.
Към седем часа времето се влоши до степен, непредвещаваща промяна. Барометърът спадна на 29,6 и продължаваше стремглаво да върви надолу. „Титаник“ започна да се клати надлъжно и да се люлее, поемайки по този начин солидно количество вода върху носовата си част и фалшбордите на товарната палуба. Видимостта под покривалото на нощта и поройния дъжд намаля почти до нула. Мъжете на влекачите успяваха да зърнат огромния лайнер само от време на време, когато блеснеше светкавица и очертаеше призрачния му силует. Главното им безпокойство обаче беше въжето, което изчезна в бесния воден вихър зад него. Постоянното обтягане на тази спасителна връзка беше огромно; всеки път, когато „Титаник“ биваше подложен на яростната атака на някоя масивна вълна, мъжете като пленени от зла магия наблюдаваха как въжето се извива над водата и изскърцва мъчително в знак на протест.