Да извадим „Титаник“
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Да извадим „Титаник“». Краткое содержание книги:
— Не, не. Да се хвърли чук навън и нагоре през отворен прозорец на кабината в роторните витла е възможно, но да се избяга, е нещо съвсем различно все пак.
— Слушам те — подкани го Пит.
— Капакът на товарното отделение се управлява по електронен път и се задейства единствено чрез натискане на бутон в командната кабина.
— Няма ли друг изход?
— Само една врата към командната кабина.
Пит внимателно заоглежда уплътнения капак на товарното отделение, после се обърна и погледна студено Стърджис.
— Така ли се отнасяш с неканени гости? Мисля, че е по-редно да го поканим на чист въздух.
Стърджис се закова на място, когато зърна как в дясната ръка на Пит изведнъж изникна четирийсет и пет калибров автоматичен колт със заглушител.
— Разбира се… разбира се — запелтечи той. — Щом тъй казваш.
Стърджис се изкачи по стълбата до командната кабина, наведе се навътре и натисна един бутон. Електрическите мотори забръмчаха и вградената врата с размери два на два се отвори нагоре над корпуса на вертолета. Още преди застопоряващите щифтове да щракнат в гнездата си, Стърджис се намери отново на палубата и застана предпазливо зад широките рамене на Пит.
Пит остана на мястото си половин минута, след като вратата се отвори. На Стърджис му се стори, че цяла вечност той не помръдна мускул, дишаше бавно и равномерно и се ослушваше. Единствените звуци бяха плясъкът на вълните в корпуса, тихият вой на неизменно засилващия се вятър над надстройката на „Титаник“ и приглушените гласове, долитащи през вратата на гимнастическия салон — не звуци, каквито очакваше. Когато се успокои, че не долавя триещи се в пода стъпки, шумолене на дрехи или други шумове, предвещаващи заплаха или потайно измъкване, той влезе във вертолета.
Тъмното небе отвън смрачаваше вътрешността и Пит с неприятно чувство осъзна, че силуетът му ясно се очертава в здрача. На пръв поглед помещението изглеждаше празно, но след малко Пит усети потупване по рамото и видя, че Стърджис му сочи някаква мушама до него, подпъхната около нещо, наподобяващо човешко тяло.
— Тази мушама старателно я бях сгънал и прибрал преди не повече от час — прошепна Стърджис.
Пит бързо се пресегна и отметна мушамата с лявата си ръка, докато с дясната, непоклатима като на статуя, се целеше с колта.
Една фигура, увита с дебела шуба, лежеше свита на пода на товарното помещение, с леко притворени клепки в състояние на несвяст в резултат на видимо ужасна, кървяща и възморава рана високо на челото.
Стърджис стоеше като закован в сумрака и не помръдваше от изумление, широко отворените му очи само примигваха бързо, все още непривикнали на слабата светлина. Най-накрая той потри леко брадичка с върха на пръстите си и заклати глава в недоумение.
— Велики боже! — промълви той със страхопочитание. — Знаеш ли коя е?
— Да — отвърна Пит безизразно. — Името й е Сийграм. Дана Сийграм.
58.
Със страхотна бързина небето над „Михаил Курков“ стана катраненочерно… Огромни тъмни облаци се влачеха тежко и закриваха звездите, а вятърът отново се върна и се усили до стенещ вихър със скорост шейсет километра в час, който разкъсваше гребените на вълните и отнасяше пяната във вид на прави ивици в североизточна посока.
В просторната кормилна рубка на съветския кораб беше топло и приятно. Превлов стоеше до Пароткин, който наблюдаваше трепкащото изображение на „Титаник“ на локатора.
— Когато поех командването на този кораб — каза Пароткин с тон, сякаш проучваше ученик, — останах с впечатлението, че ще получавам заповеди за провеждане на научноизследователски и наблюдателни програми. Дума не бе казана за провеждането на чисто военна операция.
Превлов вдигна ръка в знак на възражение.
— Моля, капитане, забравяте, че думите „военна“ и „операция“ не бива да се споменават. Тази малка авантюра, към която сме на път да се впуснем, е съвършено законна гражданска дейност, известна в западните страни като смяна на управлението.
— Безочливо пиратство — това е по-близо до истината — отбеляза Пароткин. — А как наричате онези десет морски пехотинци, с които вие тъй любезно увеличихте екипажа ми, преди да напуснем пристанището? Акционери?
— Пак ви напомням, не „морски пехотинци“, а по-скоро моряци от гражданския флот.
— Ясно — отвърна сухо Пароткин. — И всеки от тях въоръжен до зъби.
— Доколкото знам, няма международен закон, който да лишава екипажа на кораба от правото да притежава оръжие.