Лятото и градът

— Един нисък ли е? — пита сега.

— Трябваше да застане на пръсти, когато се опитваше да ме целуне — промърморвам. От спомена за нахалните опити на Боби кръвта ми отново кипва и в гнева си слагам твърде много захар в чашата си.

— Да, Боби Невил — кимва тя. — Всички го познават. Има много лоша слава.

— Че налита на млади момичета ли?

Саманта се смръщва и пояснява:

— Това надали би му спечелило каквато и да било слава в този град. — Вдига чашата си и си опитва кафето. — Опита се да налети на самия „Давид“ на Микеланджело!

— На скулптурата? — ококорвам се аз. Ама че късмет извадих! — Значи е престъпник?

— По-скоро е революционер в изкуството. Опитваше се да покаже своята гледна точка.

— Която е какво? Че изкуството е отвратително ли?

— Кой е отвратителен? — пита Миранда, появявайки се на масата с раница и черна торба от „Сакс“, метната през рамо. Грабва шепа салфетки и започва да трие челото си. — Навън е четирийсет градуса! — простенва. Махва на сервитьорката и иска чаша лед.

— Пак ли говорим за секс? — поглежда неодобрително Саманта. — Надявам се, че не съм изминала целия този път, за да изтърпя още един разговор за упражненията „Кегел“! Които опитах, между другото. Почувствах се като маймуна.

— Маймуните правят упражненията „Кегел“? — поглеждам я изненадано аз.

Саманта поклаща глава и промърморва:

— Вие двете сте безнадежден случай.

Въздъхвам. Изминах целия път от Боби насам, въобразявайки си, че ще успея да се справя с неконтролируемото му поведение, но колкото повече мислех за това, толкова повече се ядосвах. Грешка ли бе да приема, че когато най-сетне получих шанс за великия си пробив, той ще се базира на собствените ми качества, а не на прищевките на някакъв си стар коцкар?

— Боби се опита да ми налети — информирам Миранда.

— Този дребосък? — подмята пренебрежително тя. — Мислех, че е гей.

— Той е един от онези типове, които никой не иска да има в компанията си. Независимо дали е гей или не — пояснява Саманта.

— Ама това вярно ли е? — настоява Миранда.

— Такива като него ги наричат „изгубените момчета на сексуалната ориентация“ — намесвам се аз. — Добре де, стига вече! Говоря съвсем сериозно!

— В колежа ми имаше един професор — казва Миранда. — Всички знаеха, че ако спиш с него, ще получиш „отличен“.

— Никак не ми помагаш! — срязвам я аз.

— Хайде, стига, Кари! — намесва се Саманта. — Нищо ново под слънцето! Във всеки бар, където съм работила, имаше неписано правило, че ако спиш с управителя, ще получиш най-добрите смени. В офиса е същото. Винаги има някой мъж, който иска да ти налети. И повечето от тях са женени!

Простенвам.

— И ти… — Не довършвам.

— Дали лягам с тях ли? А ти как мислиш, Пиленце? — поглежда ме косо тя. — Не ми е нужно да правя секс с някой мъж, за да се издигна! От друга страна, не ме е срам от нищо, което съм сторила до този момент! Срамът е безполезна емоция.