Лятото и градът

— Ужасно — отбелязвам.

— Така си е — кокори очи тя.

— Ще се омъжвате, а? — усмихвам се и посочвам списанието.

— Е, не точно — изчервява се тя. — Така де, не сега. Но се надявам след около две години да се сгодя. Приятелят ми работи в Ню Йорк. На Уолстрийт. — Оправя елегантно косата си и допълва: — Между другото, казвам се Шарлот.

— Кари — подавам й ръка.

— Ами ти? Имаш ли си приятел?

Избухвам в истеричен смях.

— Но какво му е толкова смешното? — гледа ме неразбиращо Шарлот. — Казват, че Париж бил романтичен, но според мен и Ню Йорк е такъв. А мъжете…

Смехът ми става все по-силен.

— Виж сега какво — перчи се тя, — ако смяташ да се смееш през целия път до Ню Йорк… Не виждам какво му е толкова смешното да отиваш в Ню Йорк, за да намериш любовта, а?

Вече се превивам от смях.

— Е? — гледа ме с присвити очи тя.

Изтривам сълзите си. Отпускам се назад в креслото си и скръствам ръце пред гърди.

— Наистина ли искаш да знаеш каква е любовта в Ню Йорк?

— Разбира се — кимва с любопитство, но и с известна неувереност тя.

Влакът надува свирката си, а аз се привеждам напред, усмихвам се и започвам:

— Скъпа, да знаеш само каква история имам за теб!