В обятията на Шамбала
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая религиозная литература
Электронная книга - «В обятията на Шамбала». Краткое содержание книги:
— Значи не бива да се цапам, така ли?
— Веднъж ви е провървяло — монахът впери очите си в мен. — Извършили сте парикарма, не сте умрели и сте се пречистили. Ако се приближите към вкаменените хора, ще ви се наложи още веднъж да извършите парикарма, за да прогоните злите мисли, подсилени от Черния ангел. Преди да отида на Мястото на гладния дявол, на два пъти направих парикарма, а веднага след като посетих това място, ми се наложи още веднъж да го сторя. Ще ви призная, че последната парикарма ми беше най-трудна — засилените от Черния ангел зли мисли болезнено напускаха моето тяло.
— Дин ел-ки — отсече Лан-Вин-Е.
Без да ми преведат, разбрах, че настоява да приключваме разговора.
— Ей сегичка! Кажете, точно там ли ще се омърся?
— Точно там — кимна монахът. — Между другото, не взимайте фотоапарата, а ако го вземете, не фотографирайте Мястото на гладния дявол.
— Защо?
— Понякога върху снимките се появява Гладният дявол и най-често фотографът умира, защото дяволското начало засилва в човека злите мисли, които направо го разкъсват отвътре.
Тогава все още не знаех, че след няколко години ще ми се натрупа цяла камара снимки с ясно различими светещи обекти. Анализирането им ще ни доведе до извода, че най-вероятно сияещите обекти са различни варианти на ангелоподобния живот на Земята — невидими за очите, но неизвестно защо изобразени на снимките.
Погледнах монаха Тленнурпу и разбрах, че няма да успея да повторя неговите стъпки, тоест да направя парикарма, да посетя Мястото на гладния дявол и отново да направя парикарма. Нямах време за още един ритуален обход на Кайлас — притискаше ме срокът за връщане в Русия, а и с всеки изминал ден ставаше все по-студено. Куп съмнения се породиха в душата ми.
Лан-Вин-Е демонстрираше с вида си, че е време да тръгваме. Аз също се изправих.
— Нима наистина ще отидете там? — намръщи се монахът.
— Ще ида — отвърнах аз.
— Идете сам — подхвърли той на прощаване.
Щом излязохме от манастира, аз се разколебах и отново се върнах при монаха.
— В коя посока да търся Мястото на гладния дявол? И колко километра са до него?
— Натам трябва да се върви… — махна с ръка той.
— По-точно! Ще ми се да определя азимута по компаса.
— Ето го там… ето го! Има около седемдесет километра. Път няма. Може да се стигне с кола, понеже хълмовете са с лек наклон. Ще се ориентирате по реката. На противоположния й бряг трябва да видите скали.
Тръгнахме.
— Не се цапайте! — подвикна след нас монахът.
Заедно с Тату и Лан-Вин-Е се насочихме към нашия лагер. Мислех за криволиците на съдбата си, която ме бе изградила като очен хирург, а после ме бе запратила в онези места, където приказката се преплита с реалността. Ето че и сега съдбата ме водеше към място, което в Тибет наричат омагьосано.
В лагера налях по малко спирт на Лан-Вин-Е и Тату. Чукнахме се и пийнахме.
— Утре ще тръгнете заедно с мен към Мястото на гладния дявол — заявих със заповеднически тон.
— Не, не! Никъде не тръгвам! — внезапно извика Лан-Вин-Е.
— Защо!? — строго го изгледах аз.
— Няма да ни стигне бензинът!
— Глупости! Имаме двоен запас от бензин.
— Не, бензинът ще свърши! — отново извика Лан-Вин-Е.
— Престани да дрънкаш глупости! — ударих с юмрук по коляното си. Лан-Вин-Е млъкна и извърна очи. Тату се наведе към мен и промълви:
— Страх го е да пътува до там. Смята, че със сигурност ще умре. Разказвали са му за това място. Разберете го, сър!
— Добре, ама защо приказва глупости? Аз ще отида сам! Само го моля да ме закара възможно най-близо. Кажи го на този страхливец!
Тату преведе.
— Не, не! — отново възрази Лан-Вин-Е.
Усетих, че търпението ми се изчерпва. Събрах нервите си в юмрук и казах:
— Добре! Ще заминем заедно с теб, Тату! Кажи му го!
Когато Тату преведе, Лан-Вин-Е отново извика:
— Не! Бензинът няма да стигне! А Тату няма право да кара колата.
— Бензин имаме достатъчно — почти на срички произнесох аз. — Ако не ме закарате, ще тръгна пеш. Не се съмнявайте, ще измина седемдесетте километра натам и обратно! А вие ще чакате тук, ще чакате дълго. Но дотогава ще падне сняг, реките ще излязат от коритата си…