В обятията на Шамбала
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая религиозная литература
Электронная книга - «В обятията на Шамбала». Краткое содержание книги:
— А защо не са го приели? Нали е преследвал благородната цел да се пребори с Гладния дявол.
— Не зная. Но старите лами са ми споменавали, че на Мястото на гладния дявол е скрито нещо свещено. Точно него пази Гладният дявол — тихо продума монахът. — Това място е било омагьосано, при това… много хитро.
— А какво означава „нещо свещено“?
— Не зная — отвърна монахът.
Мислите ми се разбягаха напосоки, после се събраха накуп и аз си представих, че това „свещено нещо“ е най-вероятно отломък от камъка Шантамани. За съжаление монахът Тленнурпу не знаеше за него. „Колко многолик и гениален е Създателят! — помислих си. — Той е изпратил Черния ангел, наричан още Гладния дявол, там, където се е издигал тибетският Вавилон. Възложил му е да охранява това свещено място и скъпоценния отломък, но по своеобразен начин, показвайки на хората колко струват техните лоши мисли.“
Облегнах се на пейката, на която седях, и чак тогава видях, че Лан-Вин-Е е заспал с клюмнала настрани глава. Ето защо толкова дълго не ме прекъсна! Продължих да разсъждавам за Гладния дявол и отново осъзнах не само гениалността, но и оригиналността на Създателя. Спомних си, че през целия си научен живот все мислех и мислех, негодувайки вътрешно поради появата на тъпи и нелепи мисли. Само понякога, при това доста рядко, изпадах във възторг от някоя нестандартна мисъл, която се отличаваше с изключителна простота и сякаш сияеше с особена светлина. Дори недоумявах — как досега не се бях сетил? Отначало мозъкът ми и в най-затънтените си ъгълчета клокочеше от гордост, но после, когато мъничко поумнях, разбрах, че това не е мое лично постижение, а подарък от Него — за мен, устремения да открия нещо ново.
След като още мъничко поумнях, започнах да различавам „божествената“ мисъл от човешката „гениална“ мисъл. „Божествената мисъл“ наистина сияеше, предизвикваше усещане за лекота и възторг поради своята безкрайна простота и оригиналност. „Гениалната човешка мисъл“ винаги беше утежнена с дълбоки съмнения. В крайна сметка престанах да бъда учен, а започнах да „изпросвам“ мисли от Бога и дори схванах „принципа на изпросване“ — да се мисли, да се мисли, постоянно да се мисли по темата на изследването, а не да се врънка безволево с надеждата, че Властелинът на света на мислите ще усети напъването и ще помогне. Ето така живея сега — като роб на Бога, но се гордея, защото разбирам, че Той ме е създал.
— Дан, лин, ве! — събуди се Лан-Вин-Е.
— Ох! — въздъхнах неволно.
— Какво каза той? — Лан-Вин-Е попита преводача, като ме посочи с пръст.
— „Ох“ се превежда като „добро утро“ — изтърсих аз.
Тату преведе. Лан-Вин-Е се усмихна. Стана ми ясно, че разговорът ни скоро ще бъде прекъснат, затова бързо зададох поредния си въпрос:
— Онзи човек, чието тяло се е вкаменявало осем пъти, обикновен ли е бил или голям човек?
— Не знам. Но статуите са големи.
Помислих си, че може би гигантите в Египет не са просто статуи, а вкаменени тела на хора от паралелните светове. Отивайки в родния си свят, те са оставили телата си тук, в чуждия свят, като са ги консервирали чрез сомати и са подготвили всички предпоставки за минерализирането, тоест вкаменяването им. Прекалено идеално са изработени тези статуи!
— Дин-де, дин-де — заповтаря Лан-Вин-Е. Тату го посочи:
— Казва, че е време да приключвате.
— Ей сега!
— Вин-лео-бео?
— Пита кога ще свършите разговора — сведе глава Тату.
— След три минути. Лан-Вин-Е кимна.
— Днес или утре искам да отида до Мястото на гладния дявол… сам. Направил съм парикарма, тоест ритуална обиколка около свещената планина Кайлас, и сигурно отчасти съм се пречистил. Според вас ще оцелея ли?
— Може би ще оцелеете, а може би — не — отвърна той.
— Какво ме заплашва там?
— Злите мисли, които таите в себе си, ще се засилят многократно и ще ви разкъсат. Освен това — намръщи се монахът — ще започнете да молите тялото ви да се вкамени. То ще страда много силно и на вас ще ви се прииска да стане каменно… Нали камъкът не усеща болка.
— М-да… — произнесох аз.
— Не ви препоръчвам да се приближавате твърде близо до вкаменените хора.
— Защо?
— Струва ли си да се цапате?
— Не ви разбрах.
— Около тях обитава Гладният дявол, а той е катализатор на злите мисли у хората. Ако се задържите известно време там, ще попаднете под влиянието на огромния Черен ангел и вашите многократно засилени зли мисли ще ви разкъсат. А ако не ви умъртвят те, ще останете във властта на злото. Дали си е струвало в такъв случай да правите свещена парикарма?