Бляскавият двор [bg]

– Тогава ще го поправя – каза Сед­рик. – Ще се оженя за нея.

– Сед­рик... – подех. Нямах проб­лем с идеята да се омъжа за него, но сигурно знаеше, че препятствията, кои­то стояха на пътя ни, бяха почти непреодолими. Джас­пър също го знаеше.

– Да не би да имаш заделено състояние, за кое­то не знам? Запас от злато, скътан под леглото ти, кой­то ще покрие цената ѝ?

Челюстта на Сед­рик се стегна. Никак не ми харесваше да го виждам унизен, но доводът на Джас­пър бе основателен. Сед­рик дори още не разполагаше с нужните средства да купи дела си, не и докато сделката с картината не се осъществеше – ако се осъществеше. А въпросът с коми­сион­на­та ми явно вече не беше на дневен ред.

– По договор тя все още има време – отвърна Сед­рик. – Ще спечеля парите за таксата. –Канех се да кажа, че имаше по-добри неща, за кои­то да похарчи парите си – като се надя­вах да схване намека за Уестхейвън. Пос­ле обаче той каза нещо, от кое­то ми се зави свят: – Обичам я.

Светло чувство разцъфна в мен. Въпросът за любовта възникваше за пръв път между нас, макар че според мен никой от двама ни изобщо не се беше съмнявал, че тя е налице. Без да ме е грижа за неодоб­рението на Джас­пър, намерих ръката на Сед­рик и я стиснах:

– И аз го обичам.

Джас­пър завъртя очи:

– Всичко това е много трогателно, но за нещастие, живеем в истинския свят, а не в някой евтин романс за едно медно петаче.

Чарлс прочисти гърло с несигурно изражение:

– Навярно... навярно бихме могли да му заемем сумата за таксата. Той е от семейството в крайна сметка.

– Не – заяви Джас­пър бързо. – Никакво спе­циал­но отношение. Той наруши политиката ни и ще си понесе пос­ледствията. Ако други узнаят, че е получил услуга, това само ще влоши нещата – ще потвърди представата, че тук си позволяваме волности. Той ще се справи с тази катастрофа по същия начин, по кой­то би се наложило на кой­то и да е друг.

– Ние ще се справим с това – поправих го.

Почукване на вратата възпря Джас­пър отново да завърти очи. Кимна на Чарлс да отвори и въздъхна.

– По-доб­ре това да не е поредното от онези момичета, кои­то си намират извинение да надзърнат тук. Сигурен съм, че всичките са се събрали пред вратата и се опитват да чуят нещо.

Но не беше подслушващо момиче. Вместо това, когато Чарлс отвори вратата, там стое­ше мистрес Кълпепър.

– Простете – извини се тя със смутено изражение. – Но гос­по­дин Дойл и майка му са тук. Не бях сигурна дали да ги отпратя, или не.