Тръпка [bg]

— Оливия, всичко е наред. Няма да полудея. Виждала съм как Сам се трансформира и това не ме подлуди. Знам как изглежда. Успокой се. Не мога да дойда при теб. Нямам кола. Затова ще трябва ти да дойдеш тук.

Успокоявах я още няколко минути, след което обещах, че ще оставя входната врата отключена. За първи път след катастрофата имах усещането, че в проклетия ми живот има някакъв смисъл.

Когато пристигна, трепереща и със зачервени от плач очи, я бутнах към банята, за да се изкъпе, и й донесох дрехи да се преоблече. Приседнах на тоалетната чиния, докато тя стоеше под горещия душ.

— Ще ти разкажа историята си, ако и ти ми разкажеш твоята — казах. — Но първо искам да знам кога те е ухапал Джак.

— Разказах ти как го срещнах, докато правех снимки на вълците, и как го нахраних. Беше наистина глупаво от моя страна, че не споделих с теб… Но се чувствах толкова гузна, задето се скарахме, а после започнах да бягам от часовете, за да му помагам, и вече мислех, че не мога да ти кажа, без да… Всъщност не знам какво съм си мислела. Съжалявам.

— Всичко това вече е минало — успокоих я. — Кажи ми как стана. Той принуди ли те да му помогнеш?

— Не — отрони Оливия. — Всъщност беше доста мил. Побесня при трансформацията си, но това ми се стори логично, защото ми изглеждаше доста болезнено. Не спираше да ме разпитва за вълците, искаше да види снимките ми, а после разговаряхме и когато разбра, че ти също си била ухапана…

— Разбра?

— Добре де — аз му казах! Нямах представа, че ще полудее така. Започна да ми говори за лекарството, искаше да му кажа как да се излекува. А след това той… той… — тя избърса очите си — … ме ухапа.

— Чакай малко. Ухапал те е, докато е бил човек?

— Аха.

Потреперих.

— Божичко. Това е ужасно. Откачен копелдак. И през цялото време си се справяла с това съвсем сама?

— А на кого можех да кажа? Помислих си, че Сам е един от тях заради очите му, защото ми се струваше, че съм ги виждала на една от вълчите снимки. Но той ми каза, че носи контактни лещи, когато го срещнах. И реших, че или греша, или Сам така или иначе няма да ми помогне.

— Трябваше да кажеш на мен. Нали вече ти бях говорила за върколаците.

— Знам. Просто бях… гузна. Просто бях… — тя спря водата — … глупава. Не знам. Какво можех да сторя? Как Сам се задържа в човешка форма толкова време? Видях го. Всеки ден те чакаше в бронкото, без да се трансформира.

Подадох й кърпа над завеската.

— Ела в стаята ми. Ще ти разкажа всичко.