Скрутатор [bg]

На следващото утро, четвърто, гръмък трясък долетя от кланкера на Нутрид, последван от облаци оранжев дим и бързото измъкване на двамата мистици.

— Пореден провал, сър? — попита Ниш, държащ се на безопасно разстояние. Не можеше да сдържи лекото си злорадство. Всеки път, когато Нутрид и Флид се оттеглеха да работят, веселяците сред войниците започваха да се подсмихват в шепа.

— Не може да става и дума за сравнение с безкрайната ти некадърност — студено каза Флид, докато гасеше пламналото дъно на панталоните си. — Сега изчезвай.

Колоната спря в средата на петия ден, на няколко левги от крайната цел, за да даде последна възможност на двамата мистици да изпробват заклинанието си. Небето бе ясно и Троист се опасяваше от летящи разузнавачи.

Ниш бе слязъл да се разходи из поляната. Сред тревата се издигаха мравуняци, с височина две глави над него.

Полъх в гърба му го изтръгна от притеснените мисли за Юлия. Въпросният полъх му се стори странен, защото в същото време вятърът духаше откъм морето.

Той се обърна, за да види как около колоната се образува въздушна леща. Целият лагер сякаш се надигаше над земята, а сетне самата земя го последва. Сякаш светлината се пречупваше. Появи се огледална стена, разнесе се пронизително свистене, сетне кланкерите изчезнаха. Ниш премигна, но равнината все така си оставаше празна. Единствено мравуняците се издигаха сред полюшващата се трева.

Механикът закрачи обратно, сподирян от зараждащ се страх. Дори и със заклинание армията не можеше да изчезне просто така. Но всички бяха чували историите за ескадрони, претоварили полето и изчезнали в нищото. Възможно ли беше Флид и Нутрид — нелепо име! — да са изтеглили прекалено много енергия? От сто крачки се виждаха единствено вдлъбнатините, оставени от машините. Механикът се затича. След петдесет крачки въздухът заблестя и Ниш се натъкна право на Флид, който лежеше по гръб в тревата и преценяваше ефективността на заклинанието. Докато младият Хлар политаше към земята, колоната изникна отново.

— Знаех си, че ще успеем — весело каза Флид. — Сега враговете ще получат нещо, заслужаващо споменаване в посланията им.

В средата на обеда те напредваха бавно сред неравния терен на гориста местност. След много настройки прикриващото заклинание работеше добре, но скрутаторът се притесняваше за огромното източване на полето, а също и за способността на Нутрид да поддържа магията, докато самият той си почива. Поддържането на прикриващото заклинание изискваше постоянно внимание, освен това оказваше влияние върху всички, намиращи се под закрилата му, особено Флид и операторите. Той далеч не се бе възстановил — само след час поддържане му се наложи да легне за няколко часа.

Вътрешността на кланкера бе тъмна, единствено дребна магическа светлина блестеше над дясното рамо на Флид. Той се бе зачел в малък, дебел том, подвързан в кестенява кожа. Заглавието на книгата бе вложено с платина.