Излъжи ме два пъти [bg]

— Приема се. Мистър Ласитър, знаете, че бяхте в нарушение. Призовавам ви да се придържате към съдебния правилник, иначе ще се озовете на стола.

— Мис Баросо… или може би трябва да ви наричам мисис Симарон?

— Както предпочетете.

— Но вие явно предпочитате мис Баросо, прав ли съм?

— С това име съм известна.

— Всъщност никому не сте казвали за брака си, така ли е?

Тя помълча, после кимна.

— Да, така е.

— Освен на брат си Луи, който предпочита да бъде наричан Луис, а в съдебните среди е известен под гальовния прякор Шушумигата.

Усмихвах се самоуверено и за пръв път видях лицето й да се променя. Просто се мярнаха първите признаци на тревога. Тя ме познаваше много добре и знаеше, че зад моя сарказъм обикновено се крие заложен капан. Очите й сякаш питаха: Какво знае той?

— Нека да си помисля — каза тя.

— Да си помислите? Нима трябва да си помислите, за да ни кажете дали единственият ви брат знаеше, че сте омъжена?

— Мисля, че казах на Луис — каза тя малко прибързано.

— Значи все пак казахте някому?

— Да, така мисля.

— Значи преди малко сбъркахте, като казахте, че никой не е знаел.

— Сигурно съм сбъркала.

— Казахте ли на някой друг?

— Не.

— Значи не казахте и на мен, нали?

Вече нямаше как да отрече.

— Прав сте — призна тя. — Не ви казах.

— Казахте ли ми, когато се срещнахме насаме през юни във вашия дом в Маями?

— Не.

— А когато съпругът ви се появи същата вечер?

— Не.

— А когато, както твърдите, съм ви нападнал в обора?

— Не.

— Не ми ли казахте: „Джейк, моля те, аз съм омъжена жена и съпругът ми е в онази къща“?

— Не.

— Не смятахте ли това за важно?

— Не смятах, че ще ви спре.

Ха така! Ето че допуснах фаталната грешка при кръстосан разпит — един въпрос в повече. Почти толкова фатална, колкото и да питаш „защо?“, когато си имаш работа с умен и враждебно настроен свидетел. Бързо нататък!

— Мисис Симарон, какво бе завещанието на покойния ви съпруг?

— Възразявам! — обади се Макбейн, който все още стоеше прав до масата на обвинението. — Няма връзка с делото.

— Прокурорът не би говорил така, ако имаше завещание в моя полза — обърнах се аз към съдията. — Има връзка с въпроса кой би желал смъртта на мистър Симарон.

Мотив, мотив, мотив.

— Възражението се отхвърля, но карайте по същество, мистър Ласитър.

— Сими почина без завещание — каза Джоу-Джоу.

— Значи като негова съпруга вие получавате сто процента от неговото имущество, без федерални такси и данъци?

— Право да си кажа, не знам какви са законите в тази област.