Излъжи ме два пъти [bg]

— Така си го мисля — казах аз.

Баба кимна доволно.

— Освен ако е използвал асансьора — добавих аз.

Двамата ме погледнаха втренчено.

— Шушумигата беше нагласил един стар асансьор да работи с два акумулатора по дванайсет волта. На влизане го подминах, но на връщане го видях малко преди да стигна до стъпалата. Така се изкачих горе.

— Това го премълча.

— А, казах го на ченгетата. Така обясних кръвта.

Пак ми отправиха същите погледи.

— В асансьорната клетка имаше капки прясна кръв. И още накапа от рамото ми. Ченгетата нямаха повод да я изследват, защото мислеха, че е само моя. А пък аз им казах чистата истина: за последен път видях Шушумигата в пещерата, а две секунди по-късно тя се превърна в гробница.

Чарли зацъка с език.

— Значи подведе властите? Изненадваш ме.

— Не съм ги подвеждал. Просто не си дадох зор да им помогна.

— Къде е отишъл? — попита баба. — Как се е измъкнал?

— Когато излязох от тунела, пикапът на Джоу-Джоу си беше там, но от джипа нямаше и помен.

— Значи той се е свързал с теб — подкани ме баба.

— В известен смисъл — казах аз.

— Джейкъб, не го усуквай.

— Когато се върнах при колата, малко остана да не го забележа, но някой беше изписал две-три думи върху заснеженото предно стъкло.

— Божичко, продължавай! — викна развълнувано баба.

— Да, моля те — присъедини се Чарли.

Не отговорих.

— Джейкъб! — повиши глас баба.

Пак не отговорих.

Кип се включи в общия хор.

— Хайде бе, вуйчо Джейк. Какво беше? Бас държа, че не е било „То“ с кървави букви.

— Знаете ли, вие тримата сте единствените хора на този свят, които обичам от все сърце — казах аз.

— И какво? — попита баба.

— Затова много съжалявам.

— Туй пък какво беше, пъклото да те вземе?

— Адвокатска тайна — казах аз и усетих как нещо клъвна на въдицата.