Излъжи ме два пъти [bg]

— Не по теб, а покрай теб. Искаше само да те изплаши, да ти даде добър урок. Ти искаше да го убиеш и накрая успя.

— А как успях да му отнема пистолета?

Тя не искаше да отговори. Излизахме от сценария и не беше готова.

— Всичко е тъй объркано, а като слушам сега, като чувам гласа му, толкова се разстроих.

От очите й бликнаха сълзи.

— Ваша Светлост — обади се Макбейн. — Смятам, че моментът е подходящ за почивка.

— Не, Ваша Светлост! Моментът е подходящ за прокурора — да си подкове свидетелката.

Макбейн изпухтя с пълни гърди.

— Засегнат съм, мистър Ласитър. Тук, в област Питкин, не обиждаме колегите юристи.

— В Маями — отвърнах аз — това щеше да мине за комплимент.

— Добре, млъкнете и двамата. — Съдията Уидърспуун сочеше мен, а се зъбеше на Макбейн. Приличаше на рефер, който се чуди как да отсъди наказателен удар и за двата отбора. — Не обичам да прекъсвам адвокатите при кръстосан разпит. Продължаваме.

— И тъй, мисис Симарон, нека повторим, за да бъдат заседателите наясно. Само веднъж ли заредихте пълнител в пистолета?

— Да, току-що го казах.

— Мистър Симарон презареди ли след това?

— Не.

— А аз?

— Не.

— Добре. Пак ще пусна записа, но този път предлагам да броим. При всеки изстрелян пирон ще отбелязвам бройката ето тук.

Сложих пред заседателите черна дъска, грабнах парче тебешир и кимнах на Патерсън да включва.

— Бум — каза гласът на Кит Карсън Симарон.

Заседателите изглеждаха озадачени, но аз много добре си спомнях неговата шега, докато се целеше право в сърцето ми.

Буф, пауза и пак буф. Драснах две отвесни чертички, а от записа долетя трясъкът на падаща царевица. Минаха няколко секунди. Неопределени звуци. Чух се как изпъшках. Симарон ме беше измъкнал от коша и седеше върху гърдите ми. Той притисна цевта до шията ми и аз отново усетих нейния хлад…

Буф. Един пирон закова фланелата ми за пода.

— На адвоката май му трябва подстригване.

Нов изстрел покрай главата ми. Още един, на милиметри от слабините ми. Болезнено примижах от спомена. Вече имах четири отвесни чертички и ги пресякох с пета.

Още един изстрел до коляното, един до ходилото, по един край двете слепоочия — Симарон ме очертаваше като труп на местопрестъпление. Последният пирон се заби между пръстите ми. Още пет чертички. Спрях записа.

— Колко изстрели бяха?

— Аз преброих десет.

— А, значи сме на еднакво мнение. Сега пистолетът би трябвало да е празен, нали?

Тя разбра какво се задава.

— Ти сигурно си презаредил.

— Значи аз сигурно съм презаредил? Преди малко казахте, че не съм го направил.

— Сигурно съм сбъркала.

— Хайде да видим къде още бъркате. Кажете ни, кой по кого стреляше в малката сценка, която чухме току-що?