Излъжи ме два пъти [bg]

— Исках да кажа „не, Ваша Светлост“. С цялото подобаващо уважение, ще ни разрешите ли да дойдем до вашата маса?

— Имате предвид адвокатите и себе си?

— Да, Ваша Светлост, аз съм правоспособен адвокат, регистриран в адвокатското дружество на Флорида под номер 163327. Освен това, ако не греша, имам конституционното право да водя лично защитата си. Желая да бъда записан в протокола като втори защитник.

Патерсън пристъпи до мен и ме стисна малко над лакътя. Макар и дребничък, имаше яка хватка.

— Джейк — прошепна той, — какво правиш, по дяволите?

— Довери ми се.

— Да ти се доверя ли? Я се виж. Имаш сламки в косата, изглеждаш тъй, сякаш си спал на някоя пейка… и какво е това по обувките ти?

Погледнах надолу. Олеле! Никога не ходете с широки мокасини в морга или обор.

— Господа — подвикна съдията и в гласа му се прокраднаха нотки на раздразнение. — Елате насам, ако обичате.

Оставих книжната торба върху масата на защитата и заедно с Патерсън, Макбейн и стенографката пристъпих към края на съдийската маса.

— Ваша Светлост — започнах аз, — бих желал да поема разпита на мис Баросо.

Съдията сбръчка чело.

— Сигурно знаете старата поговорка, че човек, който се защитава сам, има много глупав клиент.

— Случаят е различен, Ваша Светлост.

— Защо?

— Защото само двама души в залата знаят какво се е случило в обора през онази нощ. Единият е на свидетелското място, а другият съм аз, а узнах истината едва тази сутрин.

— Не ме убедихте. Клиентът винаги знае повече от адвоката си. Давам ви петнайсет минути да поговорите с мистър Патерсън, след това продължаваме.

— Не, Ваша Светлост. Трябва да го направя лично. Никой друг няма да може.

Съдията се вгледа в мен и мускулите по челюстта му набъбнаха.

— Запознат съм с вашето право да се защитавате самолично, но съм длъжен да пазя подсъдимите от собствената им глупост. — Той като че се замисли над моята компетентност, после шумно подсмръкна и завъртя глава към секретарката. — Каква е тая богопротивна смрад? Пратете пристава да провери пещта на парното.

Х. Т. Патерсън се изкашля.

— За протокола, Ваша Светлост. Не възразявам против приемането на мистър Ласитър за втори защитник, макар че не подкрепям молбата му.

С други думи, загазиш ли, не се оплаквай от адвоката.

— Ами вие, Макбейн? — попита съдията. — Някакви възражения?

— Да, сър. Възразявам категорично. Това е евтин театър и трик за пред апелативния съд. Мистър Ласитър усеща накъде духа вятърът и се мъчи да ни тласне към съдебна грешка. Ще поеме защитата, а когато бъде осъден, ще претендира за некомпетентна юридическа помощ. Ако загуби обжалването, има конституционно право да се обърне към федералните власти. Всичко това е хитрост, коварен план.