Излъжи ме два пъти [bg]

— Не знам. Бях ужасно потресена и изплашена. Просто знам, че ти го застреля.

— Бях ли в съзнание по времето, когато твърдите, че съм го застрелял?

— Естествено.

— След изстрела ли ме удари мистър Симарон?

Тя трескаво завъртя очи към заседателите.

— Не, разбира се. Той умря мигновено.

— Вие чухте показанията на помощник-шериф Клейтън Добсън, че ме е заварил в безсъзнание.

— Да.

— От какво съм изпаднал в безсъзнание след момента, когато според вас съм застрелял мистър Симарон?

Мълчание.

— Не е ли истина, мисис Симарон, че онова щрак, което чухме на записа, прозвуча докато аз и съпругът ви се борехме за пистолета, а веднага след това той ме удари с такава сила, че главата ми се блъсна в пода и загубих съзнание?

— Не. Ти го застреля преди да припаднеш.

— Как? С празния пистолет?

— Не знам как. Защо искаш да си спомням всяка подробност? — Тя се обърна към заседателите. — Вие не знаете какво е да гледаш как убиват съпруга ти. Всичко се обърква, преставаш да мислиш.

— Добре тогава, да видим дали не можем да го възстановим.

Върнах се до масата и прошепнах няколко думи на Патерсън. На последния ред забелязах детектив Раклин. Патерсън стана, излезе в коридора и след малко се върна с пристава и два манекена в естествен размер. Сложих единия манекен да легне по гръб, после с известни усилия наместих другия върху гърдите му.

— Кажете, мисис Симарон, възпроизвеждат ли тези манекени позата, в която съпругът ви ме притискаше към пода?

— Да, струва ми се.

Взех пистолета от масата за веществени доказателства и извадих пълнителя. После сложих оръжието на пода до манекените.

— И според вас при това положение аз някак съм го прострелял в ухото, макар че не си спомняте да съм презаредил?

— Така е. Застреля го. Само ти знаеш как.

— А къде стояхте вие спрямо нас двамата?

Тя посочи вляво от мен.

— Моля, отговорете на глас — каза съдията и тия думи като че я стреснаха.

— Наблизо, може би на около пет метра.

Аз отстъпих няколко крачки.

— Тук ли?

— Да.

— Къде беше магарето с останалите пълнители и пирони?

Тя посочи края на секретарската маса. Само на една крачка от мен.

Щеше да стане. Вече знаех. Времето пасваше до секунда.

Взех пирон и пластмасов пълнител от масата за доказателства и ги сложих там, където сочеше Джоу-Джоу.

— Добре, нека върнем лентата малко назад, след това да я пуснем и да видим какво ще се случи. Моля за извинение, мисис Симарон, но при демонстрацията ще си позволя да играя вашата роля.