Код "Заплаха" [bg]

Включи функцията за електронна поща на апарата и бързо изпрати снимката на Гавин Биъри в хотелския апартамент, след което спря следенето.

— Райън, ти си. Аз трябва да се отдалеча малко.

— Ясно.

Тръгна по улицата и се обади на Гавин.

— Какво има, Доминго?

— Изпратих ти една снимка.

— Точно сега я гледам.

— Трябва да ми направиш една услуга.

— Трябват ти уроци по фотография.

— Да бе. Точно така. Можеш ли да я поизясниш малко?

— Лесна работа. Ще ви я пратя по телефоните до няколко минути.

— Добре. Като гледах как нашето момче ФастБайт скочи и застана мирно пред онзи, си мисля, че това може да е ГМТ[5].

— ГМТ? Не знам това съкращение. От китайските военни ли е или какво?

Чавес отговори:

— Оправи снимката и ни я изпрати.

— Дадено.

Пет минути по-късно тримата американци седяха в микробуса и следваха белия джип с Джа (ФастБайт22) Шухай и неговите шестима охранители от „14К”, който напусна мърлявите улици на Монкок и пое на юг през късния трафик в Каулун към Дзиеншадзуй.

Джипът спря на един ъгъл в район с луксозни магазини. Петима от охранителите излязоха от колата, последвани от Джа. Той носеше черни дънки със сребърни капси отстрани, яркорозов потник и черно кожено яке с капси. Охранителите му обаче бяха с еднакви дънки и оръфани тениски под дънковите си якета.

Джа и антуражът му влязоха заедно в един магазин за дрехи.

Заваля силен дъжд, който по никакъв начин не повлия на потискащата жега, а само добави неприятна влага. Адам отби колата отстрани на пътя на две преки след магазина, след това извади сгъваеми чадъри и подаде по един червен и един черен на двамата мъже. Динг и Джак пъхнаха червените чадъри отзад под якетата си, и хванаха в ръце черните. Така имаха възможност да удвоят шансовете си да останат незабелязани, защото можеха да сменят чадърите и да намалят риска да ги разпознае някой, който ги е забелязал отпреди.